С дъх на рози...

Не гледам новини... от години. Ако започна да гледам, вероятно ще си събера багажа и ще замина за някъде. Дълго живях в заблудата, че мога да избягам от системата... или системите. Все още ми се повръща, когато някой каже  „Детето си намери държавна работа, спокойно му е там.“  А системата притиска дори мен, всекидневно. Гледам да си заровя главата в пясъка и да не мисля, къде точно живея. А живея на място, където е важно не как стоят нещата, а как изглеждат. Всеки един се бори, независимо как са, да изглеждат някак си добре. И това е разбираемо да ви кажа честно, защото няма нищо лошо да искаш да живееш на красиво място.  Може би се доближава до голяма степен до идеята за позитивното мислене, ако достатъчно дълго си повтаряш, че нещата са наред, че си наясно как трябва да се случват, че всичко наоколо ухае на рози... може и в един момент да заухае точно на рози...

Отивам някъде където са се събрали едни велики хора, хора с позиции и всички започваме да се убеждаваме как трябва да се случват нещата. И всички сме на едно мнение.. и някак наивно в мен се поражда надежда. Тръгвам си, а нещата са по старому, нищо никъде не мърда. И се чудя „Защо?“ След като всички сме на една и съща позиция, защо пак не стигаме до розите, ами само си говорим и ги описваме, колко са червени, и как омайно миришат.

Докато един ден.. просто ми омръзна.Омръзна ми да се боря със системата. Омръзна ми да обяснявам, че за една нация се съди по това, как се грижи за децата си. Омръзна ми да казвам, че никъде всъщност няма рози. От реалист, бавно започнах да се превръщам в песимист, когото системата смачква всекидневно.  Започнах да посочвам само проблемите, без дори да виждам постиженията, защото те не отговаряха на положените за тях усилия. Отказах се да се боря,  също както се отказах да гледам новини.

И днес... когато чуя поредната простотия имам сили само да се изсмея нервно. Цецка Цачева президент... нервен смях,  смяна на имената на училищата....нервен смях, някакви майки на деца с увреждания искали пари пред парламента... нервен смях. Ще се сбръчкам от толкоз смях, а съм жена все пак и държа на външният си вид.

Защото уважаеми това е патология, не позитивно мислене. Патология е да си затънал до гуша във фекалии, и неистово да се убеждаваш ,че ти мирише на рози. Или сте забравили как миришат розите, или безкрайно сте потънали в собствената си позитивна фантазия, и не позволявате никой друг да ви я разруши.

За грешките в събота сутрин

И той просто така, рано сутринта в събота, ме провокира да пиша за съвършенната грешка. А аз адски много мразя, някой да ми казва за какво да пиша. Проблемът със съвършенната грешка е че не мисля че я разбирам съвсем.  Но пък толкова хора пишат за неща, които не разбират съвсем, защо чак толкова много искам да съм различна.  Стремежът на човек да е едновременно еднакъв с другите и различен е основната движеща сила, поради която той прави грешки. Никой не ги обича... когато сгреши ... когато аз сгреша, първият ми импулс е да започна да се оправдавам. Защото оправдания винаги има... за мен, за теб, за всички останали. Скоро прочетох една мъдрост. „Ако си направил грешка, поправи я, не се оправдавай!“  Толкова е трудно нали? От къде се е появила идеята, че виждаш ли хората сме безгрешни, като цял живот ни обясняват, че сме точно обратното на това.  Самите ние вероятно сме грешка на природата, случайно взъникнали на фона на всичко останало. Изправили сме се, научили сме се... и сме казали – Ние сме най – великите същества, които съществуват на тази земя. А на великите същества, някак си ей така, не им отива да грешат.

Та за съвършенната грешка ми е думата. Тая от която всеки се опитва да избяга, но вероятно в края на живота си стига до нея. Или просто си признава, че отдавна я е свършил, но се е оправдал с нещо. Дори да няма невъзможни неща, можем ли да избягаме от пътя си. Знаем, че не можем да избягаме от смърта, ами ако е така с повечето неща в нашия живот.  И всъщност дали съвършенната грешка не е грешният ход, който правиш и животът ти свършва. Защото всяко нещо може да се поправи, ако не може да се поправи, то поне следващият път можеш да получиш различен резултат. И да има и такива хора, които правят едно и също и очакват различен резултат, но ... те едва ли ще прочетат този текст, защтото просто не четат.

Съвършенната грешка, тази от която се страхуваме и от която бягаме. Която обаче вероятно ще ни промени до неузнаваемост, ще преобърне всичките ни идеи и ценности. Грешката, която ще ни срине до основи и ще ни изгради отново. Защото дори когато желаем новото, ей това великото, много ни е страх от сгромолясването, което тя ще донесе със себе си.  Не можеш да се родиш отново, ако не умреш преди това.....

Как хората захубиха лицата си!

Спомняше ли си тя онова усещане, при което гледаш до болка познатото лице на свой близък и в един момент то ти изглежда непознато. Сякаш го виждаш за пръв път… Отдръпваш се крачка назад и да.. това е същия човек. Има ги тези моменти, рядко се замисляше за нещата, които познаваше. Рядко ги поглеждаше отново, за да се увери че са все така същите и все така реални. Но това лято откри нещо ново, че всъщност котките имат лица.“ Естествено че имат, - ще се изсмее някой  -как може да не го е забелязала до сега.“ Ами не беше. Всъщност тя мразеше котки, или се страхуваше от тях. Защото хората често мразят онова от което се страхуват. Но се оказа, че всичко от което имаше нужда бе да вземе под крилото си една котка, и да види лицето и. Да разбере че то е различно от това на хиляди други котки защото тази е твоя. И да, ако от някъде се е прокраднала мисълта, че е възможно да е имала нужда да приеме нещо друго а не котка, вероято сте прави. Тя имаше нужда да приеме страхът и омразата си. Да ги прегърне, погали, да разгледа лицето им и да осъзнае, че нейните страх и омраза са единствени в целия свят, наредени до хиляди чужди страхове, и до огромната стена от омраза, която се простираше около нея.  И всичко това в една рижава котка.  Бавно и полека, забрави как изглеждат хората около нея, просто защото нямаше значение.  Всички хора, които не и бяха нужни един по един се изпариха като дим във въздуха. Но пък откри, че животните имат различни лица, които могат да запълнят образуваната празнина. „ Когато имаш празнина вътре в себе си, другите те газят!“ Да , защото искаш да я запълниш на всяка цена.Изкуството обаче се оказа, не да я запълни  а да я образува, за да намери място за новото в живота си.

За качествата на НИЗШИТЕ организми

Мечтата на средностатистическата работничка, която много пътува,  е като слезе от автобуса да седне на пейка, да отпие глътка кафе и да запали дълга кафява цигара. Е повечето сигурно не пушат кафеви цигари, такива пуша аз.  Но пък, важното, е че се възприемам като средностатистическа работничка, на малко по различен конвейрн.
Всъщност на Софийската автогара, цените са леко ненормални. Но какво значение има след седем часа изкарани в автобус, единственото важно е да седнеш и блаженно да дръпнеш от цигарата. И там някъде започваш да забелязваш действителността около себе си. Реалността, както казва основния блогър... а моята е... едно куче... Забелязвам го пред близката бутка, на която се продават всякакви неща. Опитва се да стане. Голямо... опърпано, козината му се влачи тук там на големи кичури. Старо... много старо.  Усещам как ми става неприятно, но не мога да отлепя поглед от него и опитът му да се изправи и да се премести от студените плочки. И някак си се замислям за старостта. А старите хора в България, са недоволни. От всичко. Дори не се опитват да се изправят от студените плочки, на които са полегнали. Сещам се за една приятелка / не чак толкова стара/, която вече дотолкова е в събственият си филм, че каквито и решения да и предложиш, тя ще продължи да лежи на плочките, и ще унищожи всяко едно предложение. Чудя се дали кучето, което наблюдавам е по умно от нас хората.... защото то все пак се изправя и успява да направи няколко крачки до тревата на близо, която все още е огрята от слънцето. Колко ли хора го правят? Колко хора се надигат от твърдата земя, която познават, за да видят дали би ги огряло слънцето? Колко хора искат промяна, но са прекалено остарели и изморени за да направят опит да се изправят?
Глъчката наоколо ме връща  в реалността. Да и аз ще остарея... много скоро, и много бързо.Усещам как недоволството се заражда в мен, само от мисълта за това. Недоволство от цените, от хората, които срещам, от тия които ни управляват, от решенията, които се вземат и в които аз не участвам. Всички тези твърди студени плочки, които стоят под мен и с които съм свикнала до болка. И се чудя има ли трева и слънце и за мен? Ще направя ли опит да се надигна и да стигна до тях? В крайна сметка -" Привързването към средата е качество на низшите организми"! Какви организми сме хората?

Политиката не е Мачле в Квартала!

Ще започна с един мой цитат.

Цитат: "Galin Vladimirov

18 май в 17:12 · 

Вие не Знаете, но Аз зная!

Б.Б. е поел ангажимент, да крепи по всякакъв начин Правителството, до влизане в Правомощия на Новият Президент!

Той НЯМА да е кандидата на ГЕРБ!

Тогава вече ще се насрочат Предсрочни Парламентарни Избори!

Като Служебното Правителство, ще бъде излъчено от Новият Президент!

Б.Б. излиза в пенсия! " край на цитата!

Всеки може да провери, написано е на 18 Май 2016 г. в моят профил!

След написването, последваха доста подмятания и подигравки по моята особа, но това са рисковете когато човек реши, да напише нещо за което на много други, то би се смятало за кощунство и аха посягане към личността на Вожда!

Но на Бойко Борисов напоследък в прекалената му сервилност към Началниците от Брюксел, му се отне правото да има собствено държавническо Мислене и Право на действие!

Да България като държава няма Право, на Собствена Държавна Политика и собствено Мнение, през всичките години на управление на Борисов, винаги се чака решение от началниците!

Първи Пример:  спряната АЕЦ "Белене" .

Втори Пример: спрян "Южен Поток" .

Трети Пример: спрян "Петролопровод Бургас - Александруполис" .

Тези неща съм ги описал в: Русия - Санкции, кой печели накрая! - Част 2

И сега като мина делото за АЕЦ "Белене" Борисов изведнъж осъзна, че беше употребен от началниците си!

И сега тръгна с различни думи и изказвания да компенсира.

При Борисов винаги е така, всичко е в последствие, той за нищо не знае, за нищо не е уведомен, винаги догонва събитията!

Тогава идва регулярния въпрос...

За какво изобщо е Министър Председател, след като НИЩО не Знае?

Та дори началниците му в Брюксел споделиха. Газов Хъб "Балкан" не е конкурентен без достъп до руска газ!

Руската страна пък казаха. Проект за тръба по дъното на Черно море, до Варна не се предвижда!

АЕЦ "Белене" руската страна каза. Всякакви преговори по съоръжението само и единствено след издължаването на сумата, за която е осъдена държавата по Вина на Правителството отново на Борисов + ежедневна лихва от 165 000 Евро на ден!

Следващият случай, при който неговия любим политик от Европа, го насади на Пачи яйца е врътката Бокова - Кристалина за Генерален Секретар на ООН!

Борисов няма как да откаже на Меркел, която иска да узурпира паричните потоци, контролирани от Кристалина Георгиева в Брюксел, затова се е съгласил на сондажа в Китай на срещата Г 20. Но и там удря на камък...

Така е като си няма добри съветници, които да следят случващото се по Света! да Борисов няма читави Анализатори, които да го съветват какво се случва в момента, първо защото няма разузнаване, второ всички в кабинета му са назначени на принципа на договорки, само и единствено да сме на Власт!

Трябваше да се следи срещата на Путин и Обама в Китай, много интересно което излезе за широката публика!

Обама цитат: " Президентът на САЩ Барак Обама заяви, че срещата с президента на Русия Владимир Путин е била «открита, честна, в делови тон». " край на цитата!

САЩ са поставили на дневен ред споразумение за Сирия!

Русия от своя страна споразумение за Генерален Секретар на ООН! - всички знаем кой е фаворита на Руската страна и Китай, както и Франция. Остава само да се убедят САЩ и Великобритания!

Няколко дена след срещата гръмна новината Споразумение за Сирия има, от снощи е факт и се спазва!

Но гръмна и Новината, че Борисов иска да смени Бокова с Кристалина!

Затова министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров е поканил на среща посланика ни в Москва Бойко Коцев, наложило се е да го направят те, защото пак ще отбележа, в кабинета на Борисов НЯМА читави Съветници и Анализатори! Едно че вече има договорка от Постоянните страни членки на Съвета за Сигурност в ООН, и другия вариант, че Русия ще наложи Вето на Кристалина Георгиева!

Защо започнах с цитата за Пенсионирането?

Ще цитирам една статия на ”Политико” !

Борисов обмисля сделка за президент с олигарсите.

”Политико”: Борисов обмисля сделка за президент с олигарсите

”Политико”: Борисов обмисля сделка за президент с олигарсите Бойко Борисов

”Съществуват притеснения, че премиерът Бойко Борисов – бивш пожарникар и бодигард, обмисля сделка ”на тъмно” за президентството, за да угоди на български олигарси, свързани с Русия. Това пише електронното издание ”Политико” в текст, озаглавен ”България заклещена между НАТО и Кремъл”.

Честа критика към Борисов е, че се опитва да служи на прекалено много господари. Макар, от една страна, да декларира вярност към Европейския съюз и НАТО, той често е смятан за близък до свързани с Русия олигарси, включително директора на "Лукойл" в България".

Авторите на статията Хари Купър и Крисчън Оливър коментират, че изборът на ген. Румен Радев за кандидат на левицата е опит на Социалистическата партия да поправи отношенията си с Москва и е избран след посещението на Корнелия Нинова и Георги Първанов в руската столица.

Властта на президента да избира служебното правителство е една от причините ролята му да е толкова важна. В тази си роля сегашният държавен глава Росен Плевневлиев породи недоволство у Москва през 2014 г., пише изданието, напомняйки, че тогавашният министър на отбраната Велизар Шаламанов представи доклад за опасностите от руската пропаганда и кибервойна.

"Шаламанов зае ролята си малко преди важната среща на НАТО в Уелс, само за да открие, че предишната социалистическата администрация на страната на практика е излязла от НАТО", пише "Политико". "Министърът на отбраната не участваше в министерските срещи", казва Шаламанов. "Те не знаеха какъв е дневният ред на НАТО в Уелс. Нямаше никаква подготовка".

По думите на Шаламанов, цитиран от "Политико", не е вероятно Радев да спечели президентството, но ако това се случи, има сериозен риск страната да отстъпи от НАТО. "На думи ще останем в НАТО, но първо, те няма да имат интерес от НАТО и второ, НАТО няма да вярва на София".

Та толкова за Борисов! Той наистина трябва да излиза в пенсия! Вреден е за България!

Делата на антихриста в България!

Ще кажете, за какво му е на антихриста, да се занимава с толкова малка държава като България, че да води някакви си дела и мероприятия на наша Територия!

Да антихриста в личен план нищо не прави, той си има следовници, които изпълнява неговите нареждания и прокарват, неговите интереси и желания!

Апокалипсисът вече е в ход – тези, които имат очи и уши за да видят и чуят вече го знаят.

Кой ще оцелее в това, което идва, ще се определи от защитите, вплетени в ДНК, а не от подземни бази и антигравитационни технологии.

Добрата вест за нас е, че българското ДНК е уникално. Заключените кодове в него съдържат невероятна сила и потенциал. Тези защити са особено силни на квантово, светлинно ниво. Действат като енергийни свръх функции в ДНК. Интересно е кои ще успеят, да достигнат до там, че да успеят, да се свържат с тези високо енергезиращи фактори. Със сигурност ще останат семплите хора, с опростен начин на живот и мислене, но не простите, а само най – добрите!

Няма да се стигне до пълно изчезване на българите!

Ето тук се намесва антихриста!

Енергийно контролиране на човечеството, дори на ниво тяло и съзнание!

Дрехите съдържащи изкуствени влакна – все деривати на петрола – променят електромагнитното излъчване и дори метаболизма на човека. Същото важи и за PVC – дограмите, стириопорните изолации, пластмасовите бутилки, прибори за хранене и други.

Замисляли ли сте се някога, защо е тази държавна политика на „Безплатно“ саниране за енергийна ефективност?

Защо Правителство, Банки и Лихвари са загрижени, за топлината и семейния ви уют...

Безплатен обят НЯМА! Правилния термин е енергийна Неефективност. Тялото ви е затруднено в обмяната на енергия с Вселената, когато в непосредствена близост до него има такова насищане с въглеводородна тъкан.

Кой според вас въведе стириопора?

Това е световно известната корпорация „BSF”. В публичното пространство често името е предхождано от „германска“, но правилният израз е Илюминатска.

Ще се изненадате ли, ако разберете, че тя има дял от близо една четвърт от съществуващия и до днес концерн „IG Farben”. Същият този, който произвеждаше газ за камерите на смъртта на евреите, заедно със задатлантическите си дружки „Standart oil”.

Между другото дъщерната на „Standart oil” - „Корпорация Шеврон“ има желание да се намеси в региона, този път за добив на Шистов газ и Петрол!

Да добавим и последния писък на Модата.

Въвеждане на пръстов отпечатък за лечение в България!

Не е никак случайно това искане, не е за да се прави икономия в Здравеопазването! Създава се база с данни за проследяване на българското ДНК, както и по-нататъшно „Успешно лечение“ на индивида!

Контролирания хаос на Антихриста!

Защо Антихриста и защо контролиран?

Ще започна с няколко цитат!

„И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовият образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ. И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им, за да не може никой да купува или да продава освен оня, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име.” (Откр. 13:15-17).

Преди дни с една позната, която в момента живее във Великобритания, говорихме по въпроса! Та там в момента върви рекламна кампания, в която има Томбола за 15 000 от новородените деца през годината, на които да се имплантира чип! Като държавата се задължава Финансово, в издръжката на детето до 18 годишна възраст! Та това е първата крачка, към налагането на носенето на Белега на Антихриста!

Чрез неговото имплантиране, човека губи Душата! Това е крачка към създаване на Общество от машини! Машини без Душа и право на мнение!

Сега друг цитат!

„Деца мои, последният час е и точно както сте чули, че идва антихристът, така вече са се появили много антихристи — по това знаем, че е последният час. Те излязоха от нас, но не бяха като нас ... Кой е лъжецът, ако не онзи, който отрича, че Исус е Христос? Това е антихристът, онзи, който отрича Бащата и Сина.“ ( 1 Йоан 2:18, 19, 22 )


Какво научаваме от написаното? Йоан е говорел за „много антихристи , което показва, че антихристът не представлява една личност, а е събирателен израз. Хората и организациите, съставящи антихриста, разпространяващи лъжи, страх, отричане, че Исус е Христос, или Месията ( много документални филми, дали е съществувал ) !

Ключовата дума е СТРАХ!

Чрез насаждането на страха, антихриста насажда неговият РЕД! Атентатите са инструмента в прокарването на неговите идеи!

Както написах по-горе крайната цел е Чипиране на населението и носенето на Белега на Сатаната!

Прокарването на идеите върви по план!

Зная много хора ще ме упрекнат в предубеденост, но ще го напиша съвсем отговорно!

САЩ, ЕС и НАТО не се борят с тероризма!
Те създават тероризъм!
Защо констатирам това?

Запитайте се от къде идва терора в днешни дни?

Аз ще го напиша отново Ислямския Свят!
Защо идва от там и каква е причината?

Кой създаде ваакум за да се създаде Ислямска Държава, кой създаде Ал кайда? Спомнете си намесата на САЩ в Ирак, където пожелаха да насаждат западна демокрация, Афганистан, Либия и др.

Та Кой отвори кутията на Пандора?

Ще завърша с това, Исус Христос посъветвал своите последователи: „Бъдете нащтрек относно лъжливите пророци, които идват при вас в овча кожа, но от вътре са хищни вълци.“ ( матей 7:15 ) Подобно на това апостол павел предупредил христианите в Солун: „Нека никой не ви заблуждава, по никакъв начин, защото този ден ( денят на Йехова ) няма да дойде, преди да дойде отстъпничеството и преди да стане явен човекът на беззаконието, синът на унищожението.“ ( 2 Солунци 2:3 )

Та Контролирания хаос и Терора по Света са, в ход и по план!

Записки по българските въстания

“Всеки народ има свое минало, което се изучава старателно от потомството. Ако човек се заеме да пише историята на българския народ от неговото подпадание под турското иго до освобождението му, то кое събитие би трябвало да държи първо място в нейните страници? Според нас: българските въстания, най-много Априлското (1876г.), чрез които ние се опитахме да свалим от гърба си веригите на робството. Какъв е бил обаче характерът на тия въстания, кой ги е тях рьководил, били ли са те чисто народни движения или плод на вънкашни някои побуждения – това, доколкото ни е известно, още от никого не е определено с подобающата точност и за мнозина съставлява дълбока тайна...”Захари Стоянов/в Предисловие към “Записки по българските въстания”/

“В памет на българския писател Любен Каравелов посвещавам настоящата си книга“.  Захари Стоянов

13-сериен телевизионен филм.
Биографична историческа драма.
България, 1977г., 70 мин.

Екранизация по книгата на Захари Стоянов.
Сценарий: Георги Бранев, Веселин Бранев, Борислав Шаралиев
Режисьори: Георги Бранев, Веселин Бранев, Борислав Шаралиев, Мария Русева
Оператори: Атанас Тасев, Стоян Злъчкин
Художник: Виолета Йовчева, Ангел Ахрянов
Музика Красимир Крюкчийски

В ролите: Радко Дишлиев, Антоний Генов, Стоян Стоев, Александър Александров, Илия Караиванов, Георги Мамалев, Илия Добрев, Стефан Стeфанов и др.

Епизодите може да гледате Онлайн:

Джендо

Началото на 70-те години на ХIХ век. България е под турско робство, но сред народа вече се усеща желанието за свобода. Българските емигранти в Румъния основават таен революционен комитет, който да подготви освобождението на страната им. Захари Стоянов – Джендо е син на богат скотовъдец от Медвен. За да изучи тънкостите на занаята, той е изпратен да работи като овчар в къшлата на хаджи Руси, но овчарлъкът не му е по сърце. Захари мечтае да стане свещеник и да просвещава хората. Всяка вечер той чете на неуките си другари от книгата Чудеста на Света Богородица. След кратко боледуване един от овчарите- Йордан- умира. Хаджи Руси изпраща Джендо в Медвен, за да съобщи на семейството му. Сблъскал се с мъката на жената на Йордан и отчаян от неспособността си да помогне с каквото и да било, младият овчар решава да не се връща повече в къшлата, а да замине за Варна, където се изучи за търговец. Това решение не се приема от баща му, който в вижда сина си не човек със свои собствени мечти, а евтин работник. Деспотичният родител се опитва да наложи волята си със сила, но Захари не се подчинява и избягва от дома си.

Къща край Дунава

Захари Стоянов пристига в Русе, за да се запише в търговското училище, но училищните настоятели го изпъждат с подигравки. Останал без средства, той започва като чирак при абаджията майстор Митр. С упорство и прилежание става калфа, но продължава да мечтае за добро образование. Случайно се запознава с Никола Обретенов – основател на читалище “Зора” и председател на местния революционен комитет. Обретенов е впечатлен от будния дух на Захари и му препоръчва книги, които да подпомогнат неговото самообразование.

Нравствено возвишение

1872 година. Антим I е провъзгласен за български екзарх и започва обиколка из българските земи, за да се запознае с проблемите на населението. Жителите на Русе се събират на пристанището, за да му засвиделстват уважението си. В същото време Ангел Кънчев- дясната ръка на Апостола на свободата Васил Левски, се готви да замине за Румъния с пари, предназначени за купуване на оръжие. Предаден от свой роднина, той се самоубива, за да не бъде заловен от турците. Захари Стоянов става неволен свидетел на тази героична постъпка. Вечерта той отново чете книга, дадена му от Никола Обретенов, но е заловен от майстор Митр. Със съжаление майсторът го изгонва. Захари отива при Обретенов с молба да му намери някаква работа. На следващия ден е назначен като разсилен в читалището. 

Мисия

В читалище “Зора” Захари се запознава с Ради Иванов, Тома Кърджиев, Иларион Драгостинов и Георги Икономов. И те като Обретенов се отнасят доброжелателно към него, напътстват го в самообразованието му. Любознателният Захари скоро разбира, че новите му познати са обвързани с тайна, свързана с дейността на Васил Левски и моли да му я разкрият. На следващата вечер той е приет в революционен комитет. Бившият овчар се включва активно в дейността на бунтовниците, помага на Никола Обретенов и майка му баба Тонка да крият оръжието, предназначено за бъдещото въстание. След залавянето и обесването на Левски дейността на Русенския комитет се прекратява. 1875 година. Българският таен комитет в Букурещ взима решение за въстание с център Стара Загора. За негов апостол е определен Стефан Стамболов с помощници Захари Стоянов и Георги Икономов. Подготовката обаче върви мудно, а старозагорските учители изразяват своето категорично нежелание да участват в безумното начинание. Останалите верни на Стамболов революционери определят 28 септември за начало на бунта.

Старозагорското въстание

Старозагорският чорбаджия хаджи Андон разбира за подготовката на въстанието и издава съзаклятниците на турците. Ето защо, на 28 септември, от очакваните 24000 души се събират едва двадесет и пет. Стамболов и шепата родолюбци тръгват да търсят дядо Никола – известен хайдушки войвода, който им е обещал помощ. В родното му село те разбират, че старият хайдутин ги е излъгал и не може да им помогне. Отчаяни, бунтовниците, сред които е и Захари, продължават своето скитане из Балкана в търсене на начин да се измъкнат безопасно от турските власти. С всеки изминат ден четата намалява, защото старозагорци се връщат в родния си град. Първи жертви във въстанието саа братята Михаил и Георги Жекови. В Стара Загора са арестувани много българи, но твърдото им поведение не позволява на турците да разкрият ръководителите. Залавянето на Стамоболовия четник Андрей Момчев помага на властите да осъдят заловените бунтовници. Трима от тях са обесени, а останалите са изпратени на доживотно заточение в Диарбекир.

Четвърти революционен окръг

Букурещ, ноември 1875 година. Главният организатор на Старозагорското въстание въстание Стефан Стамболов успява да се измъкне от преследването на турците и да поеме функциите си на председател на Централния таен революционен комитет. Заедно със своите съмишленици Панайот Волов, Иларион Драгостинов, Стоян Заимов, Георги Бенковски и Георги Икономов – също участници в неуспешното въстание, той решава да започне подготовката на ново въстание. Българските земи са разделени на четири революционни окръга – Търновски, Сливенски, Врачански и Панагюрски. Чрез жребий са определени и техните главни апостоли – Стефан Стамболов, Иларион Драгостинов, Стоян Заимов и Панайот Волов. Приели основния правилник на организацията, четиримата заминават за България. За помощници на Волов са определени Георги Бенковски и Захари Стоянов. Тримата започват обиколка на панагюрските села, срещат се с будни българи и създават комитети.

Заповедникът

Темпераментният характер на Бенковски принуждава Волов да му отстъпи функциите си. Пред деспотичните изисквания на новия главен апостол треперят всички участници в революционните комитети. Бенковски строго следи подготовката на бунта и преследва всяко неизпълнение на заповедите. Въпреки това подготовката не върви добре. Парите за оръжие и барут са малко, а вече закупените муниции са в окаяно състояние. Напразна се оказва и надеждата, че от Румъния и Сърбия ще дойде нова партида Уинчестър. Апостолите от Панагюрище разбират, че в останалите окръзи не се върши нищо по подготовката на бунта.

Великото народно събрание

В Панагюрище секат черешови дървета за топове, събират пари за оръжие и барут. В местността Оборище се събират представители на всички революционни комитети от Панагюрски окръг. На събранието Бенковски успява да наложи мнението си апостолите да решават всички въпроси, свързани с въстанието, без да дават обяснение на никого. Обсъжда се военната тактика при започване на въстанието. Взима се решение Панагюрище да бъде главна военна квартира при избухването на бунта. След събранието селянин от Копривщица извършва предателство и турските власти взимат мерки за арестуването на подозрителните лица. Когато се опитват да арестуват Тодор Каблешков, той успява да избяга. Това става повод на 20 април 1876 година Революционният комитет в Копривщица да обяви началото на въстанието. Бият камбани, пада убит първият турчин. 

Кървавото писмо

Конакът в Копривщица е превзет от бунтовниците. Каблешков изпраща до Панагюрище писмо, подписано с кръвта на първия убит турчин. В него той описва събитията и призовава към всеобщо въстание. След получаването му Бенковски обявява началото на бунта. Панагюрските членове на революционния комитет, начело с председателя Павел Бобеков, се съмняват, че моментът е подходящ, но гърмежът на револверите на главните апостоли ги поставят пред свършен факт. На централния площад в Панагюрище се събират радостни хора. Под звън на църковни камбани Бенковски обявява селището за главен център на временното българско правителство. С песни и радостни викове панагюрските въстаници превземат конака. Бенковски, Волов, Икономов и Захари Стоянов взимат решение за сформирането на конница, която да бъде в помощ на въстаналите села. За главен войвода е избран Георги Бенковски. Панайот Волов, Георги Икономов и председателят на клисурския комитет Никола Караджов тръгват с малък отряд към Стрелча и Клисура.

Хвърковатата Чета

Под командването на Волов и Икономов въстаниците от Стрелча превземат конака и започват да палят турските къщи. На площада в Панагюрище се освещава знамето на четата на Бенковски. Тържествен молебен отбелязва началото на въстанието. По време на веселбата пристига съобщение, че въстаналите в Клисура имат нужда от помощ. Четата на Бенковски тръгва натам и постига първата си победа срещу турците. След това се отправя към връх Еледжик, където са се събрали въстаниците от Мечка, Мухово и Поибрене. Панагюрските революционери са посрещнати с песни и тържествен молебен.

Между Еледжик и Панагюрище

Разузнавачи докладват на Бенковски, че към Еледжик се е насочила многобройна редовна турска войска и башибозук. Слек кратко, но сериозно сражение турците са отблъснати. От Белово се получава съобщение, че тамошните бунтовници имат нужда от Бенковски. Преди да тръгне натам, войводата дава заповед на Захари Стоянов да подпали къщите на въстаниците от Еледжик, за да не напускат бойните позиции. В Белово четата е посрещната от чуждестранни търговски представители. По време на тържествения молебен Бенковски разбира, че Клисура е изгорена от турците, а на Еледжик се очаква масирана атака. Четата тръгва на помощ. Атаката на турците е спряна временно. Тогава идва вестта, че Панагюрище е обградено от редовна турска армия. Бенковски решава да отиде на помощ. Въстаниците от Еледжик са в паника.

Пожари

Започва разгромът на въстанието. Един след друг падат големите въстанически центрове. В Копривщица Панайот Волов, Георги Икономов, Никола Караджов и Тодор Каблешков са затворени от местните чорбаджии, които искат да ги предадат на турците и така да спасят града от опожаряване. Панагюрище е превзето от турците и подпалено. Бобеков успява да избяга и тръгва към Копривщица. С хитрост успява да спаси затворените си приятели и заедно се отправят към Балкана. Четниците на Бенковски се намират над Панагюрище. В гората те откриват оцелели от поголовното клане.

Краят

Волов, Икономов и Никола Караджов бягат от Копривщица и се отправят към Румъния, но са убити от турци край село Бяла, Русенско. Бенковски и неговите четници са изпълнени с чувство на вина за това, че не са могли да направят нищо за панагюрци. На кратък военен съвет те решават да преминат Балкана и да потърсят помощ от Стамболов в Търново, предполагайки, че там бунтът е бил успешен. Пътят през планината е тежък и много от бунтовниците стават жертва на башибозушки засади. Отчаяният Бенковски иска да се самоубие, но другарите му го разубеждават. Неспособен да се справи със слабостта си, главният войвода отстъпва командването на четата на Захари Стоянов. Постоянно преследвани, четниците решават да се разделят. Бенковски, Захари, свещеникът на четата отец Кирил и още един въстаник тръгват сами, водени от овчаря дядо Въльо. Изкушен от наградата, която се дава за главата на войводата, овчарят ги предава на турците. При преминаването на река Костина в Тетевенския Балкан, Бенковски и отец Кирил са убити от засада. Захари Стоянов пада в реката и така се спасява. Останал сам, той захвърля четническата си униформа и тръгва към Румъния.