За грешките в събота сутрин

И той просто така, рано сутринта в събота, ме провокира да пиша за съвършенната грешка. А аз адски много мразя, някой да ми казва за какво да пиша. Проблемът със съвършенната грешка е че не мисля че я разбирам съвсем.  Но пък толкова хора пишат за неща, които не разбират съвсем, защо чак толкова много искам да съм различна.  Стремежът на човек да е едновременно еднакъв с другите и различен е основната движеща сила, поради която той прави грешки. Никой не ги обича... когато сгреши ... когато аз сгреша, първият ми импулс е да започна да се оправдавам. Защото оправдания винаги има... за мен, за теб, за всички останали. Скоро прочетох една мъдрост. „Ако си направил грешка, поправи я, не се оправдавай!“  Толкова е трудно нали? От къде се е появила идеята, че виждаш ли хората сме безгрешни, като цял живот ни обясняват, че сме точно обратното на това.  Самите ние вероятно сме грешка на природата, случайно взъникнали на фона на всичко останало. Изправили сме се, научили сме се... и сме казали – Ние сме най – великите същества, които съществуват на тази земя. А на великите същества, някак си ей така, не им отива да грешат.

Та за съвършенната грешка ми е думата. Тая от която всеки се опитва да избяга, но вероятно в края на живота си стига до нея. Или просто си признава, че отдавна я е свършил, но се е оправдал с нещо. Дори да няма невъзможни неща, можем ли да избягаме от пътя си. Знаем, че не можем да избягаме от смърта, ами ако е така с повечето неща в нашия живот.  И всъщност дали съвършенната грешка не е грешният ход, който правиш и животът ти свършва. Защото всяко нещо може да се поправи, ако не може да се поправи, то поне следващият път можеш да получиш различен резултат. И да има и такива хора, които правят едно и също и очакват различен резултат, но ... те едва ли ще прочетат този текст, защтото просто не четат.

Съвършенната грешка, тази от която се страхуваме и от която бягаме. Която обаче вероятно ще ни промени до неузнаваемост, ще преобърне всичките ни идеи и ценности. Грешката, която ще ни срине до основи и ще ни изгради отново. Защото дори когато желаем новото, ей това великото, много ни е страх от сгромолясването, което тя ще донесе със себе си.  Не можеш да се родиш отново, ако не умреш преди това.....