вторник, 29 март 2016 г.

Делата на антихриста в България!



Ще кажете, за какво му е на антихриста, да се занимава с толкова малка държава като България, че да води някакви си дела и мероприятия на наша Територия!

Да антихриста в личен план нищо не прави, той си има следовници, които изпълнява неговите нареждания и прокарват, неговите интереси и желания!

Апокалипсисът вече е в ход – тези, които имат очи и уши за да видят и чуят вече го знаят.
Кой ще оцелее в това, което идва, ще се определи от защитите, вплетени в ДНК, а не от подземни бази и антигравитационни технологии.

Добрата вест за нас е, че българското ДНК е уникално. Заключените кодове в него съдържат невероятна сила и потенциал. Тези защити са особено силни на квантово, светлинно ниво. Действат като енергийни свръх функции в ДНК. Интересно е кои ще успеят, да достигнат до там, че да успеят, да се свържат с тези високо енергезиращи фактори. Със сигурност ще останат семплите хора, с опростен начин на живот и мислене, но не простите, а само най – добрите!
Няма да се стигне до пълно изчезване на българите!

Ето тук се намесва антихриста!

Енергийно контролиране на човечеството, дори на ниво тяло и съзнание!

Дрехите съдържащи изкуствени влакна – все деривати на петрола – променят електромагнитното излъчване и дори метаболизма на човека. Същото важи и за PVC – дограмите, стириопорните изолации, пластмасовите бутилки, прибори за хранене и други.

Замисляли ли сте се някога, защо е тази държавна политика на „Безплатно“ саниране за енергийна ефективност?

Защо Правителство, Банки и Лихвари са загрижени, за топлината и семейния ви уют...

Безплатен обят НЯМА! Правилния термин е енергийна Неефективност. Тялото ви е затруднено в обмяната на енергия с Вселената, когато в непосредствена близост до него има такова насищане с въглеводородна тъкан.

Кой според вас въведе стириопора?
Това е световно известната корпорация „BSF”. В публичното пространство често името е предхождано от „германска“, но правилният израз е Илюминатска.
Ще се изненадате ли, ако разберете, че тя има дял от близо една четвърт от съществуващия и до днес концерн „IG Farben”. Същият този, който произвеждаше газ за камерите на смъртта на евреите, заедно със задатлантическите си дружки „Standart oil”.

Между другото дъщерната на „Standart oil” - „Корпорация Шеврон“ има желание да се намеси в региона, този път за добив на Шистов газ и Петрол!

Да добавим и последния писък на Модата.
Въвеждане на пръстов отпечатък за лечение в България!
Не е никак случайно това искане, не е за да се прави икономия в Здравеопазването! Създава се база с данни за проследяване на българското ДНК, както и по-нататъшно „Успешно лечение“ на индивида!

неделя, 27 март 2016 г.

Контролирания хаос на Антихриста!


Защо Антихриста и защо контролиран?

Ще започна с няколко цитат!

„И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовият образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ. И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им, за да не може никой да купува или да продава освен оня, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име.” (Откр. 13:15-17).

Преди дни с една позната, която в момента живее във Великобритания, говорихме по въпроса! Та там в момента върви рекламна кампания, в която има Томбола за 15 000 от новородените деца през годината, на които да се имплантира чип! Като държавата се задължава Финансово, в издръжката на детето до 18 годишна възраст! Та това е първата крачка, към налагането на носенето на Белега на Антихриста!

Чрез неговото имплантиране, човека губи Душата! Това е крачка към създаване на Общество от машини! Машини без Душа и право на мнение!

Сега друг цитат!

„Деца мои, последният час е и точно както сте чули, че идва антихристът, така вече са се появили много антихристи — по това знаем, че е последният час. Те излязоха от нас, но не бяха като нас ... Кой е лъжецът, ако не онзи, който отрича, че Исус е Христос? Това е антихристът, онзи, който отрича Бащата и Сина.“ ( 1 Йоан 2:18, 19, 22 )


Какво научаваме от написаното? Йоан е говорел за „много антихристи , което показва, че антихристът не представлява една личност, а е събирателен израз. Хората и организациите, съставящи антихриста, разпространяващи лъжи, страх, отричане, че Исус е Христос, или Месията ( много документални филми, дали е съществувал ) !

Ключовата дума е СТРАХ!

Чрез насаждането на страха, антихриста насажда неговият РЕД! Атентатите са инструмента в прокарването на неговите идеи!

Както написах по-горе крайната цел е Чипиране на населението и носенето на Белега на Сатаната!

Прокарването на идеите върви по план!

Зная много хора ще ме упрекнат в предубеденост, но ще го напиша съвсем отговорно!

САЩ, ЕС и НАТО не се борят с тероризма!
Те създават тероризъм!
Защо констатирам това?

Запитайте се от къде идва терора в днешни дни?

Аз ще го напиша отново Ислямския Свят!
Защо идва от там и каква е причината?

Кой създаде ваакум за да се създаде Ислямска Държава, кой създаде Ал кайда? Спомнете си намесата на САЩ в Ирак, където пожелаха да насаждат западна демокрация, Афганистан, Либия и др.

Та Кой отвори кутията на Пандора?

Ще завърша с това, Исус Христос посъветвал своите последователи: „Бъдете нащтрек относно лъжливите пророци, които идват при вас в овча кожа, но от вътре са хищни вълци.“ ( матей 7:15 ) Подобно на това апостол павел предупредил христианите в Солун: „Нека никой не ви заблуждава, по никакъв начин, защото този ден ( денят на Йехова ) няма да дойде, преди да дойде отстъпничеството и преди да стане явен човекът на беззаконието, синът на унищожението.“ ( 2 Солунци 2:3 )

Та Контролирания хаос и Терора по Света са, в ход и по план!

неделя, 13 март 2016 г.

Записки по българските въстания

“Всеки народ има свое минало, което се изучава старателно от потомството. Ако човек се заеме да пише историята на българския народ от неговото подпадание под турското иго до освобождението му, то кое събитие би трябвало да държи първо място в нейните страници? Според нас: българските въстания, най-много Априлското (1876г.), чрез които ние се опитахме да свалим от гърба си веригите на робството. Какъв е бил обаче характерът на тия въстания, кой ги е тях рьководил, били ли са те чисто народни движения или плод на вънкашни някои побуждения – това, доколкото ни е известно, още от никого не е определено с подобающата точност и за мнозина съставлява дълбока тайна...”Захари Стоянов/в Предисловие към “Записки по българските въстания”/

“В памет на българския писател Любен Каравелов посвещавам настоящата си книга“.  Захари Стоянов

13-сериен телевизионен филм.
Биографична историческа драма.
България, 1977г., 70 мин.

Екранизация по книгата на Захари Стоянов.
Сценарий: Георги Бранев, Веселин Бранев, Борислав Шаралиев
Режисьори: Георги Бранев, Веселин Бранев, Борислав Шаралиев, Мария Русева
Оператори: Атанас Тасев, Стоян Злъчкин
Художник: Виолета Йовчева, Ангел Ахрянов
Музика Красимир Крюкчийски

В ролите: Радко Дишлиев, Антоний Генов, Стоян Стоев, Александър Александров, Илия Караиванов, Георги Мамалев, Илия Добрев, Стефан Стeфанов и др.

Епизодите може да гледате Онлайн:

Джендо

Началото на 70-те години на ХIХ век. България е под турско робство, но сред народа вече се усеща желанието за свобода. Българските емигранти в Румъния основават таен революционен комитет, който да подготви освобождението на страната им. Захари Стоянов – Джендо е син на богат скотовъдец от Медвен. За да изучи тънкостите на занаята, той е изпратен да работи като овчар в къшлата на хаджи Руси, но овчарлъкът не му е по сърце. Захари мечтае да стане свещеник и да просвещава хората. Всяка вечер той чете на неуките си другари от книгата Чудеста на Света Богородица. След кратко боледуване един от овчарите- Йордан- умира. Хаджи Руси изпраща Джендо в Медвен, за да съобщи на семейството му. Сблъскал се с мъката на жената на Йордан и отчаян от неспособността си да помогне с каквото и да било, младият овчар решава да не се връща повече в къшлата, а да замине за Варна, където се изучи за търговец. Това решение не се приема от баща му, който в вижда сина си не човек със свои собствени мечти, а евтин работник. Деспотичният родител се опитва да наложи волята си със сила, но Захари не се подчинява и избягва от дома си.


Захари Стоянов пристига в Русе, за да се запише в търговското училище, но училищните настоятели го изпъждат с подигравки. Останал без средства, той започва като чирак при абаджията майстор Митр. С упорство и прилежание става калфа, но продължава да мечтае за добро образование. Случайно се запознава с Никола Обретенов – основател на читалище “Зора” и председател на местния революционен комитет. Обретенов е впечатлен от будния дух на Захари и му препоръчва книги, които да подпомогнат неговото самообразование.



1872 година. Антим I е провъзгласен за български екзарх и започва обиколка из българските земи, за да се запознае с проблемите на населението. Жителите на Русе се събират на пристанището, за да му засвиделстват уважението си. В същото време Ангел Кънчев- дясната ръка на Апостола на свободата Васил Левски, се готви да замине за Румъния с пари, предназначени за купуване на оръжие. Предаден от свой роднина, той се самоубива, за да не бъде заловен от турците. Захари Стоянов става неволен свидетел на тази героична постъпка. Вечерта той отново чете книга, дадена му от Никола Обретенов, но е заловен от майстор Митр. Със съжаление майсторът го изгонва. Захари отива при Обретенов с молба да му намери някаква работа. На следващия ден е назначен като разсилен в читалището. 


В читалище “Зора” Захари се запознава с Ради Иванов, Тома Кърджиев, Иларион Драгостинов и Георги Икономов. И те като Обретенов се отнасят доброжелателно към него, напътстват го в самообразованието му. Любознателният Захари скоро разбира, че новите му познати са обвързани с тайна, свързана с дейността на Васил Левски и моли да му я разкрият. На следващата вечер той е приет в революционен комитет. Бившият овчар се включва активно в дейността на бунтовниците, помага на Никола Обретенов и майка му баба Тонка да крият оръжието, предназначено за бъдещото въстание. След залавянето и обесването на Левски дейността на Русенския комитет се прекратява. 1875 година. Българският таен комитет в Букурещ взима решение за въстание с център Стара Загора. За негов апостол е определен Стефан Стамболов с помощници Захари Стоянов и Георги Икономов. Подготовката обаче върви мудно, а старозагорските учители изразяват своето категорично нежелание да участват в безумното начинание. Останалите верни на Стамболов революционери определят 28 септември за начало на бунта.


Старозагорският чорбаджия хаджи Андон разбира за подготовката на въстанието и издава съзаклятниците на турците. Ето защо, на 28 септември, от очакваните 24000 души се събират едва двадесет и пет. Стамболов и шепата родолюбци тръгват да търсят дядо Никола – известен хайдушки войвода, който им е обещал помощ. В родното му село те разбират, че старият хайдутин ги е излъгал и не може да им помогне. Отчаяни, бунтовниците, сред които е и Захари, продължават своето скитане из Балкана в търсене на начин да се измъкнат безопасно от турските власти. С всеки изминат ден четата намалява, защото старозагорци се връщат в родния си град. Първи жертви във въстанието саа братята Михаил и Георги Жекови. В Стара Загора са арестувани много българи, но твърдото им поведение не позволява на турците да разкрият ръководителите. Залавянето на Стамоболовия четник Андрей Момчев помага на властите да осъдят заловените бунтовници. Трима от тях са обесени, а останалите са изпратени на доживотно заточение в Диарбекир.


Букурещ, ноември 1875 година. Главният организатор на Старозагорското въстание въстание Стефан Стамболов успява да се измъкне от преследването на турците и да поеме функциите си на председател на Централния таен революционен комитет. Заедно със своите съмишленици Панайот Волов, Иларион Драгостинов, Стоян Заимов, Георги Бенковски и Георги Икономов – също участници в неуспешното въстание, той решава да започне подготовката на ново въстание. Българските земи са разделени на четири революционни окръга – Търновски, Сливенски, Врачански и Панагюрски. Чрез жребий са определени и техните главни апостоли – Стефан Стамболов, Иларион Драгостинов, Стоян Заимов и Панайот Волов. Приели основния правилник на организацията, четиримата заминават за България. За помощници на Волов са определени Георги Бенковски и Захари Стоянов. Тримата започват обиколка на панагюрските села, срещат се с будни българи и създават комитети.


Темпераментният характер на Бенковски принуждава Волов да му отстъпи функциите си. Пред деспотичните изисквания на новия главен апостол треперят всички участници в революционните комитети. Бенковски строго следи подготовката на бунта и преследва всяко неизпълнение на заповедите. Въпреки това подготовката не върви добре. Парите за оръжие и барут са малко, а вече закупените муниции са в окаяно състояние. Напразна се оказва и надеждата, че от Румъния и Сърбия ще дойде нова партида Уинчестър. Апостолите от Панагюрище разбират, че в останалите окръзи не се върши нищо по подготовката на бунта.


В Панагюрище секат черешови дървета за топове, събират пари за оръжие и барут. В местността Оборище се събират представители на всички революционни комитети от Панагюрски окръг. На събранието Бенковски успява да наложи мнението си апостолите да решават всички въпроси, свързани с въстанието, без да дават обяснение на никого. Обсъжда се военната тактика при започване на въстанието. Взима се решение Панагюрище да бъде главна военна квартира при избухването на бунта. След събранието селянин от Копривщица извършва предателство и турските власти взимат мерки за арестуването на подозрителните лица. Когато се опитват да арестуват Тодор Каблешков, той успява да избяга. Това става повод на 20 април 1876 година Революционният комитет в Копривщица да обяви началото на въстанието. Бият камбани, пада убит първият турчин. 


Конакът в Копривщица е превзет от бунтовниците. Каблешков изпраща до Панагюрище писмо, подписано с кръвта на първия убит турчин. В него той описва събитията и призовава към всеобщо въстание. След получаването му Бенковски обявява началото на бунта. Панагюрските членове на революционния комитет, начело с председателя Павел Бобеков, се съмняват, че моментът е подходящ, но гърмежът на револверите на главните апостоли ги поставят пред свършен факт. На централния площад в Панагюрище се събират радостни хора. Под звън на църковни камбани Бенковски обявява селището за главен център на временното българско правителство. С песни и радостни викове панагюрските въстаници превземат конака. Бенковски, Волов, Икономов и Захари Стоянов взимат решение за сформирането на конница, която да бъде в помощ на въстаналите села. За главен войвода е избран Георги Бенковски. Панайот Волов, Георги Икономов и председателят на клисурския комитет Никола Караджов тръгват с малък отряд към Стрелча и Клисура.


Под командването на Волов и Икономов въстаниците от Стрелча превземат конака и започват да палят турските къщи. На площада в Панагюрище се освещава знамето на четата на Бенковски. Тържествен молебен отбелязва началото на въстанието. По време на веселбата пристига съобщение, че въстаналите в Клисура имат нужда от помощ. Четата на Бенковски тръгва натам и постига първата си победа срещу турците. След това се отправя към връх Еледжик, където са се събрали въстаниците от Мечка, Мухово и Поибрене. Панагюрските революционери са посрещнати с песни и тържествен молебен.


Разузнавачи докладват на Бенковски, че към Еледжик се е насочила многобройна редовна турска войска и башибозук. Слек кратко, но сериозно сражение турците са отблъснати. От Белово се получава съобщение, че тамошните бунтовници имат нужда от Бенковски. Преди да тръгне натам, войводата дава заповед на Захари Стоянов да подпали къщите на въстаниците от Еледжик, за да не напускат бойните позиции. В Белово четата е посрещната от чуждестранни търговски представители. По време на тържествения молебен Бенковски разбира, че Клисура е изгорена от турците, а на Еледжик се очаква масирана атака. Четата тръгва на помощ. Атаката на турците е спряна временно. Тогава идва вестта, че Панагюрище е обградено от редовна турска армия. Бенковски решава да отиде на помощ. Въстаниците от Еледжик са в паника.


Започва разгромът на въстанието. Един след друг падат големите въстанически центрове. В Копривщица Панайот Волов, Георги Икономов, Никола Караджов и Тодор Каблешков са затворени от местните чорбаджии, които искат да ги предадат на турците и така да спасят града от опожаряване. Панагюрище е превзето от турците и подпалено. Бобеков успява да избяга и тръгва към Копривщица. С хитрост успява да спаси затворените си приятели и заедно се отправят към Балкана. Четниците на Бенковски се намират над Панагюрище. В гората те откриват оцелели от поголовното клане.


Волов, Икономов и Никола Караджов бягат от Копривщица и се отправят към Румъния, но са убити от турци край село Бяла, Русенско. Бенковски и неговите четници са изпълнени с чувство на вина за това, че не са могли да направят нищо за панагюрци. На кратък военен съвет те решават да преминат Балкана и да потърсят помощ от Стамболов в Търново, предполагайки, че там бунтът е бил успешен. Пътят през планината е тежък и много от бунтовниците стават жертва на башибозушки засади. Отчаяният Бенковски иска да се самоубие, но другарите му го разубеждават. Неспособен да се справи със слабостта си, главният войвода отстъпва командването на четата на Захари Стоянов. Постоянно преследвани, четниците решават да се разделят. Бенковски, Захари, свещеникът на четата отец Кирил и още един въстаник тръгват сами, водени от овчаря дядо Въльо. Изкушен от наградата, която се дава за главата на войводата, овчарят ги предава на турците. При преминаването на река Костина в Тетевенския Балкан, Бенковски и отец Кирил са убити от засада. Захари Стоянов пада в реката и така се спасява. Останал сам, той захвърля четническата си униформа и тръгва към Румъния. 

Под игото

Историята на един поробен народ на прага на избавлението.
9-сериен телевизионен филм.
Историческа драма.
България, 1990г., 60 мин.
По едноименния роман на Иван Вазов.
Сценарист Янко Янков
Режисьори: Янко Анков, Нина Янкова
Оператор Цветан Чобански
Музика Генко Генков
В ролите: Андрей Слабаков, Елена Маркова, Илия Караиванов, Любен Чаталов, Кирил Варийски, Георги Георгиев – Гец, Георги Парцалев, Георги Калоянчев и др.
Под игото” / епизоди/ може да гледате Онлайн:
1875 година, поробена България, Бяла черква. В кафенето на хаджи Ахил местните първенци хаджи Смион, даскал Гатю, даскал Фратю, хаджи Атанасия, поп Ставри и франкофонът Михалаки Алафрангата обсъждат политически проблеми. Излезли на разходка в гората, те се осмеляват да я огласят с патриотични възгласи, но появата на онбашията Шериф ага ги кара уплашено да замлъкнат. Онбашията отвежда в конака даскал Гатю. Там той заварва протурски настроените Варлаам Копринарката, Селямсъза, Иванчо Йотата и Кириак Стефчов. Те са занесли на Хюсни бей прокламация, която той кара учителя да му прочете. Оказва се, че това всъщност е сатира, насочена срещу Копринарката и Селямсъза. Привечер многолюдното семейство на чорбаджи Марко се е събрало на вечеря. Силен шум нарушава спокойствието им. В плевника чорбаджи Марко открива избягалия от Диарбекир син на неговия приятел Кралича. Излизайки от дома на Марко, младежът попада на патрул. Успява да избяга, но връхната му дреха, заета от доктор Соколов, остава в ръцете на преследвачите. Кралича се укрива във воденицата, където убива разбойника Емексиз Пехливан и негов приятел, които се опитват да изнасилят дъщерята на воденичаря. Свидетел на убийството е местният луд Мунчо. Благодарният воденичар Стоян отвежда Кралича в манастира при дякон Викентий, който го укрива. Доктор Соколов е арестуван заради бунтовните книжа, открити в джоба на подарената от него дреха.

Чорбаджи Марко успява да подмени плика с книжата, намерени в дрехата на Соколов и докторът е освободен. Отец Викентий довежда при него Кралича и го представя с името Бойчо Огнянов. В метоха на хаджи Ровоама гостуват брат й чорбаджи Юрдан, жена му, Кирияк Стефчов, хаджи Смион, кака Гинка и мъжът й Генко Гинкин. Разговорите и там са политически – смелата кака Гинка не се страхува да изрази патриотизма си, смущавайки всички присъстващи. На гостите прислужва хубавата учителка Рада – храненица на хаджи Ровоама. В училището се провежда годишният изпит. Рада е смутена – нейните ученички са объркани от неясните въпроси на Стефчов, но Огнянов се намесва и провежда успешно изпита, след което е назначен за учител. Извън града младежите се готвят за предстоящите събития – обучават се да стрелят. От Русия се завръща студентът Кондов, силно повлият от идеите на декабристите. Всички са обхванати от порива за свобода.

В кафенето на хаджи Ахил се обсъжда въстанието в Херцеговина, политиката на Горчаков. По-смелите мъже мечтаят за въстание, останалите се надяват на помощта на Русия. Рада е изгонена от метоха, заради книжката със стихотворения на Ботев, дадена й от Огнянов. Огнянов признава пред девойката, че е избягал от Диарбекир и се бори за освобождението на България. Доверява и й тайната за убийството на двамата турци. Между него и Кандов възниква спор. Студентът е убеден, че въстание без идеологически подбуди е обречено на неуспех и затова възнамерява да се върне в Русия. Във воденицата Огнянов се среща със своя другар Муратлийски, укрил се след разгрома на Старозагорското въстание. С документите на чешкия фотограф Бързобегунек той се заселва в Бяла черква и се включва в подготовката на въстанието. Кучето на Емексиз Пехливан се нахвърля върху Бойчо Огнянов и у Шериф ага се зараждат подозрения.

Интелигенцията в Бяла черква подготвя пиесата Многострадална Геновева. Представлението става централно събитие в живота на градчето. Стефчов се опитва да освирка актьорите, но е изгонен. Въпреки присъствието на Хюсни бей пиесата неочаквано завършва с песента Къде си вярна ти любов народна?, подета от всички. На гощавка у попа се събират всички патриотично настроени младежи и обсъждат бъдещото въстание. Учителят Мердевенджиев споделя със Стефчов съмненията се, че Огнянов е избягал каторжник. Двамата му подхвърлят вестник с обява за неговото издирване. Огнянов го укрива те и уведомяват бея за подозренията си. Той нарежда на Шериф ага да претърси около воденицата.

Мунчо предупреждава дякон Викентий, че турците търсят нещо и копаят край воденицата. Беят подготвя арестуването на Огнянов. Докторът се опитва да влезе в черквата, за да го предупреди, но турците не го пускат. С много усилия Колчо успява да предупреди Огнянов, който бяга, преоблечен като поп. Попада в хана на Рачко Пръдлето, който прави опит да го предаде. Бойчо Огнянов успява да се изплъзне от преследващата го потеря, но е ранен. Близо до Клисура той е спасен от бай Цанко, който го прибира в дома си и го лекува. Революционният комитет в града се готви за въстанието. Турският шпионин Заманов подслушва и изнудва всички. Хората се боят от него и го избягват. Воденичарят Стоян е пребит до смърт от турците, които искат да изтръгнат от него признания. Зима е. Бойчо Огнянов посреща Коледа със семейството на бай Цанко.

Соколов е освободен от конака. Дъщерята на чорбаджи Юрдан – Лалка, която докторът обича, е омъжена за Стефчов. Всички, които познават Огнянов, се изпокриват. Бързобегунек разказва на Соколов за срещата си с Бенковски и Волов и за инструкциите, които са му дали. В дома на бай Цанко има седянка. Стайка пристава на Боримечката. В съседната стая Бойчо Огнянов провежда събрание с членовете на революционния комитет в Клисура. След като всички се разотиват, в къщата идват две заптиета, които намират забравената от Петър Овчаров кама и изпращат да го извикат. Вместо него идва баща му, когото те жестоко измъчват, за да каже къде е синът му. Възрастният човек не издържа и умира. Петър и приятелите му, заедно с Бойчо Огнянов, отмъщават за смъртта на стареца, като убиват двамата турци извън града. Огнянов се среща с Викентий и го кара да открадне от отец Йеротей 200 лири за закупуване на оръжие. Дяконът е заварен на местопрестъплинието от отеца, който сам дава исканата сума.

Кипи трескава подготовка за въстанието. Дори сдържаният и предпазлив чорбаджи Марко дава една от черешите си зе изработката на топ. Заманов започва да играе двойна игра – изнудва заговорниците, но не издава нищо на Хюсни бей. Кандов решава да остане в България и моли да го включат в революционния комитет. Докато жените везат знаме и пекат сухари, Димянчо Григорът шие въстаническите униформи. чорбаджи Юрдан, кириак Стефчов и Рчко Пръдлето подготвят предателство. лалка чува техните кроежи и хуква в проливния дъжд да предупреди съзаклятниците, но не успява да ги намери. Огнянов е изпратен на събранието в Оборище, където се взема решение за въстанието. Пратеник донася вестта, че Копривщица е въстанала по-рано поради предателство. Въстава и Клисура. Боримечката изнася черешовото топче извън града, но при първия залп то се разцепва.

В Бяла черква всички са събрани на погребението на Лалка, умряла от тежка простуда. Предвождани от Тосун бей, черкезите настъпват срещу въстаниците. Чорбаджиите молят бея да пощади Бяла черква. Градът не въстава. Взел подкуп от първенците, Тосун бей продължава към Клисура. Преоблечен като турчин, Огнянов се опитва да се добере до Бяла черква, но е задържан от черкезите. Въстаналите клисурци са излезли с жените и децата си като на празник. Викентий не успява да доведе никого от Бяла черква. Башибозукът много лесно се справя с шепата мъже. Започват безчинства, кланета, черкезите отвличат деца и жени. Огнянов успява да избяга и се отправя към Бяла черква, за да разбере какво се е случило там.

Тосун бей иска да превземе Бяла черква с хитрост и изпраща черкези, облечени с въстанически униформи на хълма край града. Поп Ставри е заключил бленовете на комитета в избата, за да не се пролее кръв, но при вестта, донесена от Колчо, че на хълма са забелязани московци, въстаниците се събират на площада. Скороте разбират измамата и се разпръскват, но турците вече нахлуват в града. Остават шепа хора, които отстъпват към училището. Спасява се само Соколов, който се отправя към воденицата, преоблечен като турчин. Там го очаква Огнянов. Идва Рада, за да ги предупреди, че са предадени и трябва да се спасяват. Но воденицата вече е обградена от башибозука. Рада и Соколов са убити, а Огнянов излиза с открити гърди, за да покаже как умира един български апостол. Башибозуците набучват на кол главата му и минават с нея по опустелите улици на Бяла черква. Само лудият Мунчо излиза срещу тях с безумни крясъци Не, не!. Турците го обесват на едно дърво.

Златният век



“Дошло е времето постиженията на държавата да се защитават с меч!”
С мир или на война – за единна вяра, език и националност…

Когато княз Владимир се връща към езичеството, старият Борис І го сваля от престола и  на негово място е ръкоположен по-малкият му син – Симеон.
Битките на княз Симеон за утвърждаване и възход на българската държава …Царуването му ще остане в историята като “Златен век”…

11-сериен телевизионен филм.
Историческа драма.
България, 1984 г., 62 мин.

По едноименната трилогия на Андрей Гуляшки.
Сценаристи: Атанас Ценев, Никола Тихолов, Димитър Балкански
Режисьор Любен Морчев
Оператор Крум Крумов
Музика Кирил Цибулка

В ролите: Мариус Донкин, Васил Михайлов, Юрий Яковлев, Румян Лазов и др.

Епизодите може да гледате Онлайн:


През 893 г. княз Владимир отрича приетата наскоро християнска вяра и отново въздига езическите идоли. Старият княз Борис I напуска манастира, в който се е оттеглил, сваля Владимир от престола и го ослепява. За княз е ръкоположен по-малкият син на Борис I – Симеон, който веднага заповядва църковните служби да се водят на български език. Близък приближен на княза, негов приятел и искрен съветник е Карач – майстор-строител. Заедно с него и свита боляри князът предприема обиколка из България. В село Осеня той се запознава с младия селянин Ханко. Докато вечерта всички празнуват Гергьовден, Девора-девойка от селото, привлича вниманието на княза. Като спомен от прекараната нощ той й подарява ценно кръстче. След половин година военно обучение Ханко се връща в селото и разбира, че Девора е бременна. Той спасява младата жена, която иска да се самоубие, и се жени за нея. Като ответна мярка срещу въведеното славянско богослужение византийците преместват българското тържище от Константинопол в Солун. Въпреки настояванията на княз Борис, че въпросът трябва да се реши с мирни средства, Симеон разбира, че е дошло време постиженията на държавата да се защитават с меч.


Княз Симеон свиква войската. Бащата на Ханко умира. За да го изпрати в последния му път, младият мъж закъснява за сбора. Преди да тръгне, Девора му дава кръстчето, подарено й от княза. В лагера Ханко, заедно с други провинили се войници, е осъден на смърт. Князът си спомня за младия селянин и го помилва. Симеон започва подготовката за война, с която възнамерява да докаже правото на българския народ да бъде обединен от единна вяра, език и националност.


Преди да поеме на поход към Византия, Симеон посещава баща си – стария княз Борис, който е убеден, че за младата българска държава най-важен е мирът. Целта на Симеон е неочакваното нападение на крепостта Адрианопол и настоява войските да се придвижват с голяма бързина. Вестта за похода на българите пристига навреме в Константинопол. За главнокомандващ на византийската войска е определен Прокопий Кринит. Той изпраща до Симеон ултиматум, в който го призовава незабавно да оттегли армията си. Князът обмисля нова стратегия на военните действия.


Обсадата на Адрианопол продължава. Княз Симеон основно променя тактиката на водене на бой. Българската войска удържа пълна победа над византийците. Ханко влиза в единоборство с Прокопий Кринит и го убива. За награда Симеон му подарява пръстен с рубин. Случайно Ханко разбира, че князът е истинският баща на сина на Девора – Михаил. Изпратените при управителя на Адрианопол пратеници на Симеон са убити. За отмъщение тялото на Прокопий Кринит е захвърлено пред стените на крепостта и разкъсано от кучета. Симеон получава известие, че маджарите, подстрекавани от византийците, са нахлули в пределите на България. На свикания военен съвет се решава обсадата на крепостта да бъде свалена и войските да се върнат в България.


Българската армия се връща по обратния път, за да защитава земята си от маджарите. По пътя князът разделя войските и за главнокомандващ определя не стария довереник на баща си Охсун, а един от младите си военноначалници. С дошлия да го посрещне Карач и с група приближени Симеон решава да отиде на лов. Случайно среща Нона, дъщеря на болярина Ангеларий, и се влюбва в нея. След връщането си в столицата князът сменя всички боляри и на тяхно място назначава млади управници, които разбират и приемат неговата политика. Старият княз Борис, който принципно е несъгласен с войната на сина си, продължава просветителската си дейност, организира превеждането и разпространяването на черковни книги на български език.


Част от войските на Симеон временно са настанени в едно село. Ханко и началникът му Ицвул отсядат в къщата на вдовица с малък син и млада дъщеря. Ханко помага да се поправи покрива на къщата, в селскостопанската работа. Един ден, докато Ханко е заедно с майката и момчето на нивата, Ицвул изнасилва девойката. В отчаянието си тя прави опит да се самоубие. Разбрал за постъпката на Ицвул, Ханко го извежда извън селото и сам раздава правосъдие – обесва Ицвул, след което се предава на началника. От смъртното наказание го спасява майстор Карач. При него Ханко се учи на занаят, на четмо и писмо. Маджарите продължават да опожаряват българските земи.


Маджарите продължават опустошителните си нападения в българските земи. За кратко обсаждат и крепостта Дръстър, в която се намира самият български княз. Ударът им е съчетан и с нашествие на византийската армия. Пратеник на византийския император при българския владетел е Лъв Магистър – учител на Симеон от Магнаурската школа. Нона, която вече живее в столицата, укрива в дома си болярката Василица, направила опит да избяга при ромеите. Старият княз, в чийто ръце е управлението на държавата до завръщането на сина му, отсъжда двете жени да бъдат наказани според закона. Тълпата ги убива с камъни. В Дръстър, за да печели време, Симеон започва с византийците преговори за примирие. Междувременно българското пратеничество успява да привлече печенегите на своя страна.


След отстраняването на маджарската опасност Симеон побеждава византийците в сражението край Българофигон и достига до Константинопол. Византийският император изпраща богати дарове на българския княз и се съгласява да сключи мирен договор, чийто условия са продиктувани само от българския владетел.


След удържаната победа княз Симеон разпуска войската. Ханко поема към дома. Известно време живее в Подвеския манастир, където учи децата на българска азбука. Завърнал се в родното село, Ханко научава, че маджарите са убили жена му, а боляринът е заграбил земите му и е осиновил Михаил. В дома на болярина, където отива, за да си върне сина, Ханко се сбива с подчинените му и убива четирима от тях. За наказание е прикован да върти вода от кладенеца. Преди това му отсичат пръста, за да свалят княжеския пръстен. Останал сам, в тежкото си ежедневие, в отчаянието си, Ханко се опитва да стигне до истината, в която етичните понятия добро и зло да са еднакви и устойчиви за всички. След две години той успява да избяга и отива при Карач. Там пред Йоан Екзарх рецитира Азбучна молитва. Майсторът и книжовникът решават Ханко да стане учител.


Ханко заминава учител в Кутмичевица. Разбрал за извършената спрямо селянина несправедливост, княз Симеон наказва болярина Стефан, а сина му Михаил взема на държавна издръжка за учение и възпитание в двореца. Преди да замине, Ханко дава на Карач кръстчето, което някога Девора му е подарила, с молба да го предаде на Михаил като спомен от майка му. Карач разбира кой е истинският баща на момчето, но Ханко го моли да го запази в тайна. В България царува 13-годишен мир. Симеон съсредоточава усилията си в изграждането на крепости, манастири, черкви. Завършен е Шестодневът на Йоан Екзарх. ОТ Константинопол идва вест, че Лъв VI е починал и за император е възкачен 7-годишният Константин Багрянородни. Свиканият регентски съвет отказва да плати редовния годишен данък на българите и князът обявява война на Византия. След като българските войски обсаждат Цариград, регентите са принудени да сключат с княза унижаващ за тях мирен договор. Симеон е коронован за цар на българите, уговорен е брак между малолетния император и дъщерята на българския владетел. Заточената до този момент в манастир майка на императора поема властта и отказва да изпълни сключения договор. Тя създава силна антибългарска коалиция. България е нападната от три страни.


Симеон отново свиква войнството в защита на застрашеното отечество. В бойните редици се събират старите му храбри войници, между които е и Ханко. Дошлият заедно с царя майстор Карач случайно е убит от българската стража. Царят позволява на византийците да преминат границата. Решителната схватка между двете войски става през 917г. край брега на р.Ахелой. Самият цар Симеон участва в сражението. Победата на българите е пълна, противниците са избити или позорно бягат. Но най-голямата държавническа победа за царя е и най-голямата му лична загуба. В битката загива незаконният му син Михаил. След края на сражението Ханко е отвратен от високата цена на всяка военна победа и захвърля военното си снаряжение.

Неочаквана ваканция



„Неочаквана ваканция“ е български сериен филм от 1981 година на режисьора Васил Мирчев, по сценарий на Никола Статков и Иван Славков. Оператор е Ганчо Стоянов. Музиката във филма е композирана от Вили Казасян.

Жанр: Приключенски, Комедия
Режисьор: Васил Мирчев
В ролите: Албена Чакърова, Тодор Колев, Георги Калоянчев, Константин Коцев, Георги Парцалев, Никола Анастасов, Иван Цветарски и други
Държава: България
Премиера: 1981 година.
Времетраене: 244 мин.

Епизодите може да гледате Онлайн:

Сватбата - Първа серия: Тук или Тук

40-те години на ХХ век.Росица е селско момиче, израсло в семейството на комунисти. Брат й е партизанин, а баща й е свръзка на нелегални. Синът на съседите им - Стоил, който също е комунист, се жени. На сватбата се очаква да пристигне и издирван от полицията нелегален. Използвайки кучето на Росица - Цезар, брат й успява да я види тайно и да я натовари да предаде на Стоил, че той и другарите му са предадени. Полицията се готви да арестува всички след пристигането на нелегалния. Преодолявайки много опасности, находчивото момиче успява да предупреди комунистите и да разучи разположението на полицейските постове. С нейна помощ всички успяват да избягат от обсадата, устроена от селския старшия и амбициозния пристав.

Индентификацията - Втора серия: Тук или Тук

Приставът разквартирува десет полицаи в селското училище и ръководени 
от старшията, те започват идентификация на жителите на селото. Всички 
са фотографирани, включително и кучето Цезар. Приставът довежда още 
подкрепления. Разбрал, че партизаните се готвят да нападнат съседното 
село Манастирище, той им готви клопка. Синът на бирника - Ваньо, 
научава за плановете на пристава и предупреждава Росица. Заедно с 
верния си другар Цезар, момичето успява да стигне до пещерата, в която 
се укрива отрядът. При завръщането си в селото, Росица е арестувана, 
но уплашени от Цезар, полицаите я пускат. Заедно със своите приятели 
Росица подготвя план, с който да помогне на партизаните да изненадат 
врага.

Сигналът - Трета серия: Тук или Тук

Под ръководството на Росица децата от селото разузнават броя и 
разположението на полицейските сили. Тошко и Кольо открадват оръжието 
на старшията. Всички деца от селото са подложени на разпит. Росица 
взима оръжието от малчуганите и го скрива в църквата. Селяните отиват 
в село Манастирище, за да празнуват Димитровден в местния манастир. 
Между тях е преоблеченият полицай Стамат. Предрешен като монах, братът 
на Росица го подмамва в една килия и взема оръжието и униформата му. 
Вечерта Росица дава знак и партизаните обграждат родното й село, 
докато полицейските сили напразно ги очакват в Манастирище.

Детство мое - Четвърта серия: Тук или Тук

През нощта партизаните атакуват селото. Изненаданите полицаи се 
предават без съпротива. Кметът изнася селските архиви и партизаните ги 
изгарят. От Манастирище приставът вижда заревото и се досеща, че 
партизаните са го надхитрили. Преди да успее да стигне до селото, 
партизаните се оттеглят в планината. Росица е разкрита и е принудена 
да се крие в изоставен плевник. Приятелят й Ваньо й носи храна и я 
снабдява с газ. През нощта тя подпалва дървения материал на селския 
магазинер Ламбо, който той смята да продаде на германците. Полицаите я 
подгонват, но тя успява да прекоси реката и се спасява. Студената вода 
я разболява, но Ваньо се грижи за нея. За Росица и Цезар са обявени 
награди. Приятелите на Росица свалят обявите, въпреки че са под 
полицейско наблюдение. През нощта тя отива да вземе оръжието, скрито 
от нея в църквата. Проследена е, но успява да избяга към плевнята. Там 
е обградена и след ожесточено сражение попада в плен. По пътя към 
селото партизаните пресрещат конвоя и Росица е освободена.


събота, 12 март 2016 г.

Синьо лято / Verano Azul



Приключенията на група деца по време на лятната ваканция в малко градче по южното крайбрежие на Испания. Седемте герои на възраст от 8 до 16 години са: Кике, Хави, Панчо, Беа, Деси, Тито и Пираня и техните по-големи приятели, с които споделят своя опит, впечатления и  вълнения -  художничката Хулиа и стария моряк от лодката на хълма – Чанкете. Проблемите са за всички: подрастването, раздялата, смъртта, правото на избор, моралните ценности, семейните отношения, строителния “бум” по испанското крайбрежие…
19-сериен телевизионен филм.
Испания, 1981 г., 50 мин.

Режисьор Антонио Мерсеро
В ролите: Антонио Фернандес, Мария Гаралон, Пилар Торес, Кристина Торес, Хосе Луис Фернандес и др.

Епизодите може да гледате Онлайн:


Хулиа е художничка и прекарва лятото в красива градче край морето. Там се запознава с група деца – Хави, Тито, Панчо, Беа, Пираня и Деси. Децата откриват малък кораб на сушата. На него живее Чанкете – местен рибар. Между тях се заражда приятелство.


Фабрика замърсява морето с киселина. На брега изплуват стотици мъртви риби. Децата с помощта на Чанкете, Хулиа и кмета организират операция „Чиста планета”.


Панчо се наранява при злополука и приятелите му помагат да върши задълженията си в магазина на чичо му. За да им благодари, той ги кани на обяд. Панчо харесва Беа и иска да изглежда в очите й като рицар.


Децата се запознават с Ева – симпатична млада жена. Тя е преживяла лична драма, бременна е  без да е омъжена и е решила да отгледа детето си сама. Пред децата възниква моралният въпрос за семейството, брака и майчинството.


Децата са недоволни от забраните и наказанията, които родителите им налагат. Решават да протестират и организират мълчалива стачка.


Дъждовен ден в курортното градче. Лошото време връща тягостните спомени на Хулия за смъртта на дъщеря й и съпруга й, загинали при катастрофа. Искреното приятелство на Чанкете и децата връщат усмивката й.


Беа се запознава със симпатичен младеж. Родителите й се притесняват, защото той е по-голям от нея. Момчетата от групата ревнуват и правят всичко възможно да провалят срещите й с него.


Родителите на Деси не се разбират и са пред раздяла. Когато баща й пристига в градчето, тя е много щастлива. Но става неволен свидетел на техните разправии. Приятелите й помагат да превъзмогне тъгата.


На самотен плаж се появява необикновен мъж. Децата, Хулиа и Чанкете разговарят с него и са озадачени от странните му думи, че идва от друг свят и чака приятелите си да дойдат за него. Той изчезва заедно с голямо кълбо светлина, появило се в морето.


Децата организират излет до пещера високо в планината. Панчо решава да изучи пещерата, влиза много навътре и се изгубва. Останалите организират спасителна акция.


Панчо и Хави харесват Беа. Всеки от тях се опитва да я спечели по свой начин. Между двамата възниква съперничество. След намесата на Чанкете и Хулиа приятелството е възстановено.


Хави има проблеми в семейството. Баща му не го разбира, не зачита мнението и желанията му. Дори му удря плесница. Хави решава да напусне дома си завинаги, но случайно чува разговор между родителите си и разбира колко много го обича баща му. Двамата връщат доверието си един към друг.


Странен ден в градчето. Във въздуха витае напрежение. Всички се карат помежду си. Чанкете става свидетел на жестоко спречкване между двама младежи, което за щастие не завършва фатално. Със своята житейска мъдрост и доброта той успява да вразуми младежите.


Децата, Хулиа и Чанкете се запознават с господин Масип – известен в миналото илюзионист. Той ги кани на вечеря в запустялата си къща, за да им покаже последното си представление.


В градчето пристига телевизионен екип, за да снима музикална програма с известния певец Бруно. Беа и Деси са големи негови почитателки и не пропускат нито един снимачен ден. Момчетата от компанията започват да ревнуват и саботират снимките. Случайността запознава Чанкете и Бруно. Оказва се, че певецът не е толкова щастлив, колкото изглежда на екрана.


Кике расте и навлиза в „особената” възраст. Родителите му се страхуват да не изгубят връзката си с него, затова баща му прави всичко възможно да се сближат. Родителите на другите деца харесват идеята и решават да направят „джамборе”, за да покажат на децата си, че са още млади.


Строителната компания „Промобиса” иска да изгради жилищен комплекс и хотели на обширен терен, който включва и имота на Чанкете. Старият моряк не иска да продава, нито да заменя имота си. Строителите прибягват към насилствени и незаконни действия, но са спрени от общината и полицията.


Чанкете има болно сърце, но отказва да се лекува. Един ден се случва непоправимото. Той умира. Хулиа, децата и всички негови приятели от градчето дълбоко скърбят за загубата.


Идва краят на лятото. Ваканцията свършва и децата трябва да си заминат. Сбогуването е тъжно, но те си обещават да не се забравят и да се срещнат отново следващата година за нови приключения.


четвъртък, 3 март 2016 г.

Героите на Шипка / Герои Шипки (1954)



Филма може да гледате Онлайн: Тук или Тук 

Жанр: ДрамаИсторически
БългарияРусия / 1954 / 137 минути

Сценарист: Аркадий Первенцев
Режисьор: Сергей Василиев
В ролите: Катя Чукова, Жени Божинова, Стефан Пейчев, Виктор Авдюшко, Апостол Карамитев, Петко Карлуковски, Иван Переверзев, Георги Юматов
Оператор: Михаил Кирилов

Априлското въстание е потушено. Българите живеят с надеждата, че Русия ще ги освободи. В двореца на цар Александър ІІ се обсъжда как би се отразила една война на Русия с Турция. В кабинета на Бисмарк дискутират другите представители на великите сили.

Руско-турската война е обявена. Руските войски преминават Дунава. Тежки боеве се водят за Стара Загора и Плевен. На връх Шипка българското опълчение се сражава рамо до рамо с руските войни. Движението на руските войски към Цариград е спряно. Пътят към София е открит.

Колекция от филми с Луи дьо Фюнес

Ще Ви предложа една колекция, на един любим за мен актьор! Това е незабравимия за мен Луи дьо Фюнес. Една голяма част от младото покол...