Това е незабравимия за мен Луи дьо Фюнес.
Една голяма част от младото поколение не са чували за него, след като са заети, да гледат американско кино и са забравили да обърнат внимание на старото европейски Кино!
Та в блога ще предложа линкове, на почти всички известни за мен филми, с негово участие. Ако някой си спомни за някой негов друг, нека да ми напомни, за да допълня колекцията!
И така да започваме с гледането на филмите:
Луи дьо Фюнес отначало започва работа като комик в парижките нощни клубове и в радиото. Същевременно сериозно се занимава и със свирене на пиано. При първите си стъпки в кинематографията се записва на драматически курсове „Симон“ („Simon“). Там играе предимно романтични роли, които обаче не са му присърце. Така отново се връща към свиренето на пиано. Както пише в пресата и по-точно „ТВ Парк“: „Луи дьо Фюнес в живота си е бил тих и тъжен“. Разбираемо. Започва да се занимава със счетоводство, после става кожухар, чистач на обувки, занимавал се е и с търговия. Така, на 27 години, попада в театъра като декоратор. С времето е получил и роли в някои оперети. След 30-ата си годишнина дебютира и на екрана – през 1946 г. във филма „Изкушението на Барбизон“.
Появява се в епизодични роли в 75 филма преди да бъде забелязан за първи път. Това се случва с комедията „Ни чул, ни видял“ през 1958 г., когато дьо Фюнес вече е на 44 години, но показва качества на уникален комик. След премиерата на „Ни чул, ни видял“ влиятелният френски вестник „Франс Диманш“ провъзгласява Луи дьо Фюнес за „най-смешния актьор на Франция, който нито е млад, нито е романтичен, нито е хубав, нито има коса... Но жена му още не се е развела с него, даже напротив – винаги присъства на снимачната площадка. Изглежда мосю Фюнес не може да се снима без нея.“
В интервю за „Телевизия 7 дни“ („Tele 7 jours“) през 1971 г. Фюнес описва своята кариера: „Не съжалявам за късното развитие на кариерата си. Този факт ми помага да разбера по-добре професията си. Когато бях още неизвестен, боядисвах декори, играех малките роли, които ми възлагаха. Получавах такива образи, които нямаха нищо комично в себе си, без което аз не бих могъл да направя кариера. Затова предпочетох да започна отначало и не бих се отказал от този път“.
През 60-те години на XX век дьо Фюнес се снима в знаменитата трилогия „Фантомас“ на Андре Юнбел и в „Голямата разходка“ и „Глупакът“ на Жерар Ури. Тези два филма били гледани в Париж от повече от 2 милиона зрители. Още повече, че в тях на Фюнес партнира другият знаменит комик – Бурвил.
През 1964 г. Луи дьо Фюнес се снима в „Полицаят от Сен Тропе“, който положил началото на поредицата от филми с полицая Крюшо и неговата бригада. Почти двадесет години – от 1964 до 1982 г., Фюнес радва публиката в шест серии с приключенията на полицая Крюшо. Историята за появата на инспектор Крюшо на екрана е следната: през 1963 г. Ришар Балдучи, сценарист, който прекарва ваканцията си в Сен Тропе, станал жертва на кражба, като му откраднали камерата. За да подаде жалба, той се отправя в местната жандармерия, където обаче не могли да му помогнат. И така Балдучи, заедно с режисьора Жан Жиро, пише сценарий за жандармерията на Крюшо от Сен Тропе. Фюнес често снима с Жиро.
Освен поредицата за Сен Тропе, Жиро снима с Луи дьо Фюнес още „Голямата ваканция“ (1968), „Скъперникът“ (1980) и „Зелева супа“ (1981). През 1982 г. дьо Фюнес и Мишел Галабрю в ролята на адютанта Жербер, се снимат в последния филм на Жан Жиро „Полицаят и полицайките“. По време на снимките на филма Жан Жиро умира. Филма завършва помощник-режисьорът Тони Абоянц.
В самото начало на 70-те години Луи дьо Фюнес се снима много активно. Известни филми от този период са „Човекът оркестър“ (1970), „Полицаят се пенсионира“ (1970), „Лудостта на величията“ (1972), „Приключенията на равина Жакоб“ (1973).
На 15 март 1973 г. в ресторант „При Максим“ удостояват Луи дьо Фюнес със званието Рицар на почетния легион, с което обаче започва черният период в живота на актьора. Той практически спира да се снима, разболява се тежко. Получава два инфаркта през март 1975 г. В това време Жерар Ури планира да снима филм с участието на Луи „Крокодил“, но проектът така и не се осъществява. Популярността на Фюнес започва да угасва. „Tv Park“ пише: „Тъкмо когато Луи окончателно реши да изостави киното, да продаде къщата си в Париж, да замине завинаги в имението си в Нант и да отглежда цветя и пише мемоари, Клод Зиди кани актьора за участие в „Крилце или кълка“. Отначало дьо Фюнес отказва, но скоро, по време на кардиографско изследване, му хрумнало, че докато сърдечната линия все още е крива, значи нищо не е свършено. Връща се в Париж и се възвръща към комичния си образ. През цялото време на снимките на филма Луи дьо Фюнес остава под лекарско наблюдение. Получава много предложения от театъра, но когато го попитали желае ли да се занимава с театър, дьо Фюнес отговаря: Това не е моето амплоа. Самият Луи дьо Фюнес казва: „Не обичам шумотевицата, имам малко приятели. През цялото си свободно време почивам от празниците и хората, обичам да почивам със семейството си“.
В личния си живот е по-скоро тих и скромен. Като аристократ, който обожава жена си и къщата си в Нант, Луи дьо Фюнес живее не като в 60-те години, а като през 19. век. Не обичал да шофира, но често ходел на риболов и отглеждал рози. Заедно с Луи дьо Фюнес се снима и неговият син Оливие. Трябва да се отбележи, че Оливие не обичал особено това занимание, но заради волята на баща си той продължава да се занимава с кино още известно време. В резултат Оливие се снима в шест филма, след което започва да се занимава с авиация и впоследствие става летец. Луи дьо Фюнес е сценарист на филмите „Зелева супа“ (1981), „Замразеният“ (1969), „Оскар“ (1967) и „Големият ресторант“ (1967). Режисьор е на „Скъперникът“, (който има награда „Сезар“ през 1979 г. за творчество), където изиграва незабравимата роля на скъперника Арпагон.
Малко след приключването на снимките на „Полицаят и полицайките“, на 27 януари 1983 г., Луи дьо Фюнес умира в дома си в Нант от инфаркт. Погребан е в съседното на Нант градче Льо Селие (Le Cellier).
