“В памет на българския писател Любен Каравелов посвещавам настоящата си книга“. Захари Стоянов
13-сериен телевизионен филм.
Биографична историческа драма.
България, 1977г., 70 мин.
Екранизация по книгата на Захари Стоянов.
Сценарий: Георги Бранев, Веселин Бранев, Борислав Шаралиев
Режисьори: Георги Бранев, Веселин Бранев, Борислав Шаралиев, Мария Русева
Оператори: Атанас Тасев, Стоян Злъчкин
Художник: Виолета Йовчева, Ангел Ахрянов
Музика Красимир Крюкчийски
В ролите: Радко Дишлиев, Антоний Генов, Стоян Стоев, Александър Александров, Илия Караиванов, Георги Мамалев, Илия Добрев, Стефан Стeфанов и др.
Епизодите може да гледате Онлайн:
Джендо
Началото на 70-те години на ХIХ век. България е под турско робство, но сред народа вече се усеща желанието за свобода. Българските емигранти в Румъния основават таен революционен комитет, който да подготви освобождението на страната им. Захари Стоянов – Джендо е син на богат скотовъдец от Медвен. За да изучи тънкостите на занаята, той е изпратен да работи като овчар в къшлата на хаджи Руси, но овчарлъкът не му е по сърце. Захари мечтае да стане свещеник и да просвещава хората. Всяка вечер той чете на неуките си другари от книгата Чудеста на Света Богородица. След кратко боледуване един от овчарите- Йордан- умира. Хаджи Руси изпраща Джендо в Медвен, за да съобщи на семейството му. Сблъскал се с мъката на жената на Йордан и отчаян от неспособността си да помогне с каквото и да било, младият овчар решава да не се връща повече в къшлата, а да замине за Варна, където се изучи за търговец. Това решение не се приема от баща му, който в вижда сина си не човек със свои собствени мечти, а евтин работник. Деспотичният родител се опитва да наложи волята си със сила, но Захари не се подчинява и избягва от дома си.
Захари Стоянов пристига в Русе, за да се запише в търговското училище, но училищните настоятели го изпъждат с подигравки. Останал без средства, той започва като чирак при абаджията майстор Митр. С упорство и прилежание става калфа, но продължава да мечтае за добро образование. Случайно се запознава с Никола Обретенов – основател на читалище “Зора” и председател на местния революционен комитет. Обретенов е впечатлен от будния дух на Захари и му препоръчва книги, които да подпомогнат неговото самообразование.
1872 година. Антим I е провъзгласен за български екзарх и започва обиколка из българските земи, за да се запознае с проблемите на населението. Жителите на Русе се събират на пристанището, за да му засвиделстват уважението си. В същото време Ангел Кънчев- дясната ръка на Апостола на свободата Васил Левски, се готви да замине за Румъния с пари, предназначени за купуване на оръжие. Предаден от свой роднина, той се самоубива, за да не бъде заловен от турците. Захари Стоянов става неволен свидетел на тази героична постъпка. Вечерта той отново чете книга, дадена му от Никола Обретенов, но е заловен от майстор Митр. Със съжаление майсторът го изгонва. Захари отива при Обретенов с молба да му намери някаква работа. На следващия ден е назначен като разсилен в читалището.
В читалище “Зора” Захари се запознава с Ради Иванов, Тома Кърджиев, Иларион Драгостинов и Георги Икономов. И те като Обретенов се отнасят доброжелателно към него, напътстват го в самообразованието му. Любознателният Захари скоро разбира, че новите му познати са обвързани с тайна, свързана с дейността на Васил Левски и моли да му я разкрият. На следващата вечер той е приет в революционен комитет. Бившият овчар се включва активно в дейността на бунтовниците, помага на Никола Обретенов и майка му баба Тонка да крият оръжието, предназначено за бъдещото въстание. След залавянето и обесването на Левски дейността на Русенския комитет се прекратява. 1875 година. Българският таен комитет в Букурещ взима решение за въстание с център Стара Загора. За негов апостол е определен Стефан Стамболов с помощници Захари Стоянов и Георги Икономов. Подготовката обаче върви мудно, а старозагорските учители изразяват своето категорично нежелание да участват в безумното начинание. Останалите верни на Стамболов революционери определят 28 септември за начало на бунта.
Старозагорският чорбаджия хаджи Андон разбира за подготовката на въстанието и издава съзаклятниците на турците. Ето защо, на 28 септември, от очакваните 24000 души се събират едва двадесет и пет. Стамболов и шепата родолюбци тръгват да търсят дядо Никола – известен хайдушки войвода, който им е обещал помощ. В родното му село те разбират, че старият хайдутин ги е излъгал и не може да им помогне. Отчаяни, бунтовниците, сред които е и Захари, продължават своето скитане из Балкана в търсене на начин да се измъкнат безопасно от турските власти. С всеки изминат ден четата намалява, защото старозагорци се връщат в родния си град. Първи жертви във въстанието саа братята Михаил и Георги Жекови. В Стара Загора са арестувани много българи, но твърдото им поведение не позволява на турците да разкрият ръководителите. Залавянето на Стамоболовия четник Андрей Момчев помага на властите да осъдят заловените бунтовници. Трима от тях са обесени, а останалите са изпратени на доживотно заточение в Диарбекир.
Букурещ, ноември 1875 година. Главният организатор на Старозагорското въстание въстание Стефан Стамболов успява да се измъкне от преследването на турците и да поеме функциите си на председател на Централния таен революционен комитет. Заедно със своите съмишленици Панайот Волов, Иларион Драгостинов, Стоян Заимов, Георги Бенковски и Георги Икономов – също участници в неуспешното въстание, той решава да започне подготовката на ново въстание. Българските земи са разделени на четири революционни окръга – Търновски, Сливенски, Врачански и Панагюрски. Чрез жребий са определени и техните главни апостоли – Стефан Стамболов, Иларион Драгостинов, Стоян Заимов и Панайот Волов. Приели основния правилник на организацията, четиримата заминават за България. За помощници на Волов са определени Георги Бенковски и Захари Стоянов. Тримата започват обиколка на панагюрските села, срещат се с будни българи и създават комитети.
Темпераментният характер на Бенковски принуждава Волов да му отстъпи функциите си. Пред деспотичните изисквания на новия главен апостол треперят всички участници в революционните комитети. Бенковски строго следи подготовката на бунта и преследва всяко неизпълнение на заповедите. Въпреки това подготовката не върви добре. Парите за оръжие и барут са малко, а вече закупените муниции са в окаяно състояние. Напразна се оказва и надеждата, че от Румъния и Сърбия ще дойде нова партида Уинчестър. Апостолите от Панагюрище разбират, че в останалите окръзи не се върши нищо по подготовката на бунта.
В Панагюрище секат черешови дървета за топове, събират пари за оръжие и барут. В местността Оборище се събират представители на всички революционни комитети от Панагюрски окръг. На събранието Бенковски успява да наложи мнението си апостолите да решават всички въпроси, свързани с въстанието, без да дават обяснение на никого. Обсъжда се военната тактика при започване на въстанието. Взима се решение Панагюрище да бъде главна военна квартира при избухването на бунта. След събранието селянин от Копривщица извършва предателство и турските власти взимат мерки за арестуването на подозрителните лица. Когато се опитват да арестуват Тодор Каблешков, той успява да избяга. Това става повод на 20 април 1876 година Революционният комитет в Копривщица да обяви началото на въстанието. Бият камбани, пада убит първият турчин.
Конакът в Копривщица е превзет от бунтовниците. Каблешков изпраща до Панагюрище писмо, подписано с кръвта на първия убит турчин. В него той описва събитията и призовава към всеобщо въстание. След получаването му Бенковски обявява началото на бунта. Панагюрските членове на революционния комитет, начело с председателя Павел Бобеков, се съмняват, че моментът е подходящ, но гърмежът на револверите на главните апостоли ги поставят пред свършен факт. На централния площад в Панагюрище се събират радостни хора. Под звън на църковни камбани Бенковски обявява селището за главен център на временното българско правителство. С песни и радостни викове панагюрските въстаници превземат конака. Бенковски, Волов, Икономов и Захари Стоянов взимат решение за сформирането на конница, която да бъде в помощ на въстаналите села. За главен войвода е избран Георги Бенковски. Панайот Волов, Георги Икономов и председателят на клисурския комитет Никола Караджов тръгват с малък отряд към Стрелча и Клисура.
Под командването на Волов и Икономов въстаниците от Стрелча превземат конака и започват да палят турските къщи. На площада в Панагюрище се освещава знамето на четата на Бенковски. Тържествен молебен отбелязва началото на въстанието. По време на веселбата пристига съобщение, че въстаналите в Клисура имат нужда от помощ. Четата на Бенковски тръгва натам и постига първата си победа срещу турците. След това се отправя към връх Еледжик, където са се събрали въстаниците от Мечка, Мухово и Поибрене. Панагюрските революционери са посрещнати с песни и тържествен молебен.
Разузнавачи докладват на Бенковски, че към Еледжик се е насочила многобройна редовна турска войска и башибозук. Слек кратко, но сериозно сражение турците са отблъснати. От Белово се получава съобщение, че тамошните бунтовници имат нужда от Бенковски. Преди да тръгне натам, войводата дава заповед на Захари Стоянов да подпали къщите на въстаниците от Еледжик, за да не напускат бойните позиции. В Белово четата е посрещната от чуждестранни търговски представители. По време на тържествения молебен Бенковски разбира, че Клисура е изгорена от турците, а на Еледжик се очаква масирана атака. Четата тръгва на помощ. Атаката на турците е спряна временно. Тогава идва вестта, че Панагюрище е обградено от редовна турска армия. Бенковски решава да отиде на помощ. Въстаниците от Еледжик са в паника.
Започва разгромът на въстанието. Един след друг падат големите въстанически центрове. В Копривщица Панайот Волов, Георги Икономов, Никола Караджов и Тодор Каблешков са затворени от местните чорбаджии, които искат да ги предадат на турците и така да спасят града от опожаряване. Панагюрище е превзето от турците и подпалено. Бобеков успява да избяга и тръгва към Копривщица. С хитрост успява да спаси затворените си приятели и заедно се отправят към Балкана. Четниците на Бенковски се намират над Панагюрище. В гората те откриват оцелели от поголовното клане.
Волов, Икономов и Никола Караджов бягат от Копривщица и се отправят към Румъния, но са убити от турци край село Бяла, Русенско. Бенковски и неговите четници са изпълнени с чувство на вина за това, че не са могли да направят нищо за панагюрци. На кратък военен съвет те решават да преминат Балкана и да потърсят помощ от Стамболов в Търново, предполагайки, че там бунтът е бил успешен. Пътят през планината е тежък и много от бунтовниците стават жертва на башибозушки засади. Отчаяният Бенковски иска да се самоубие, но другарите му го разубеждават. Неспособен да се справи със слабостта си, главният войвода отстъпва командването на четата на Захари Стоянов. Постоянно преследвани, четниците решават да се разделят. Бенковски, Захари, свещеникът на четата отец Кирил и още един въстаник тръгват сами, водени от овчаря дядо Въльо. Изкушен от наградата, която се дава за главата на войводата, овчарят ги предава на турците. При преминаването на река Костина в Тетевенския Балкан, Бенковски и отец Кирил са убити от засада. Захари Стоянов пада в реката и така се спасява. Останал сам, той захвърля четническата си униформа и тръгва към Румъния.
Няма коментари:
Публикуване на коментар