“Дошло е времето постиженията на държавата да се защитават с меч!”
С мир или на война – за единна вяра, език и националност…
Когато княз Владимир се връща към езичеството, старият Борис І го сваля от престола и на негово място е ръкоположен по-малкият му син – Симеон.
Битките на княз Симеон за утвърждаване и възход на българската държава …Царуването му ще остане в историята като “Златен век”…
11-сериен телевизионен филм.
Историческа драма.
България, 1984 г., 62 мин.
По едноименната трилогия на Андрей Гуляшки.
Сценаристи: Атанас Ценев, Никола Тихолов, Димитър Балкански
Режисьор Любен Морчев
Оператор Крум Крумов
Музика Кирил Цибулка
В ролите: Мариус Донкин, Васил Михайлов, Юрий Яковлев, Румян Лазов и др.
Епизодите може да гледате Онлайн:
През 893 г. княз Владимир отрича приетата наскоро християнска вяра и отново въздига езическите идоли. Старият княз Борис I напуска манастира, в който се е оттеглил, сваля Владимир от престола и го ослепява. За княз е ръкоположен по-малкият син на Борис I – Симеон, който веднага заповядва църковните служби да се водят на български език. Близък приближен на княза, негов приятел и искрен съветник е Карач – майстор-строител. Заедно с него и свита боляри князът предприема обиколка из България. В село Осеня той се запознава с младия селянин Ханко. Докато вечерта всички празнуват Гергьовден, Девора-девойка от селото, привлича вниманието на княза. Като спомен от прекараната нощ той й подарява ценно кръстче. След половин година военно обучение Ханко се връща в селото и разбира, че Девора е бременна. Той спасява младата жена, която иска да се самоубие, и се жени за нея. Като ответна мярка срещу въведеното славянско богослужение византийците преместват българското тържище от Константинопол в Солун. Въпреки настояванията на княз Борис, че въпросът трябва да се реши с мирни средства, Симеон разбира, че е дошло време постиженията на държавата да се защитават с меч.
Княз Симеон свиква войската. Бащата на Ханко умира. За да го изпрати в последния му път, младият мъж закъснява за сбора. Преди да тръгне, Девора му дава кръстчето, подарено й от княза. В лагера Ханко, заедно с други провинили се войници, е осъден на смърт. Князът си спомня за младия селянин и го помилва. Симеон започва подготовката за война, с която възнамерява да докаже правото на българския народ да бъде обединен от единна вяра, език и националност.
Преди да поеме на поход към Византия, Симеон посещава баща си – стария княз Борис, който е убеден, че за младата българска държава най-важен е мирът. Целта на Симеон е неочакваното нападение на крепостта Адрианопол и настоява войските да се придвижват с голяма бързина. Вестта за похода на българите пристига навреме в Константинопол. За главнокомандващ на византийската войска е определен Прокопий Кринит. Той изпраща до Симеон ултиматум, в който го призовава незабавно да оттегли армията си. Князът обмисля нова стратегия на военните действия.
Обсадата на Адрианопол продължава. Княз Симеон основно променя тактиката на водене на бой. Българската войска удържа пълна победа над византийците. Ханко влиза в единоборство с Прокопий Кринит и го убива. За награда Симеон му подарява пръстен с рубин. Случайно Ханко разбира, че князът е истинският баща на сина на Девора – Михаил. Изпратените при управителя на Адрианопол пратеници на Симеон са убити. За отмъщение тялото на Прокопий Кринит е захвърлено пред стените на крепостта и разкъсано от кучета. Симеон получава известие, че маджарите, подстрекавани от византийците, са нахлули в пределите на България. На свикания военен съвет се решава обсадата на крепостта да бъде свалена и войските да се върнат в България.
Българската армия се връща по обратния път, за да защитава земята си от маджарите. По пътя князът разделя войските и за главнокомандващ определя не стария довереник на баща си Охсун, а един от младите си военноначалници. С дошлия да го посрещне Карач и с група приближени Симеон решава да отиде на лов. Случайно среща Нона, дъщеря на болярина Ангеларий, и се влюбва в нея. След връщането си в столицата князът сменя всички боляри и на тяхно място назначава млади управници, които разбират и приемат неговата политика. Старият княз Борис, който принципно е несъгласен с войната на сина си, продължава просветителската си дейност, организира превеждането и разпространяването на черковни книги на български език.
Част от войските на Симеон временно са настанени в едно село. Ханко и началникът му Ицвул отсядат в къщата на вдовица с малък син и млада дъщеря. Ханко помага да се поправи покрива на къщата, в селскостопанската работа. Един ден, докато Ханко е заедно с майката и момчето на нивата, Ицвул изнасилва девойката. В отчаянието си тя прави опит да се самоубие. Разбрал за постъпката на Ицвул, Ханко го извежда извън селото и сам раздава правосъдие – обесва Ицвул, след което се предава на началника. От смъртното наказание го спасява майстор Карач. При него Ханко се учи на занаят, на четмо и писмо. Маджарите продължават да опожаряват българските земи.
Маджарите продължават опустошителните си нападения в българските земи. За кратко обсаждат и крепостта Дръстър, в която се намира самият български княз. Ударът им е съчетан и с нашествие на византийската армия. Пратеник на византийския император при българския владетел е Лъв Магистър – учител на Симеон от Магнаурската школа. Нона, която вече живее в столицата, укрива в дома си болярката Василица, направила опит да избяга при ромеите. Старият княз, в чийто ръце е управлението на държавата до завръщането на сина му, отсъжда двете жени да бъдат наказани според закона. Тълпата ги убива с камъни. В Дръстър, за да печели време, Симеон започва с византийците преговори за примирие. Междувременно българското пратеничество успява да привлече печенегите на своя страна.
След отстраняването на маджарската опасност Симеон побеждава византийците в сражението край Българофигон и достига до Константинопол. Византийският император изпраща богати дарове на българския княз и се съгласява да сключи мирен договор, чийто условия са продиктувани само от българския владетел.
След удържаната победа княз Симеон разпуска войската. Ханко поема към дома. Известно време живее в Подвеския манастир, където учи децата на българска азбука. Завърнал се в родното село, Ханко научава, че маджарите са убили жена му, а боляринът е заграбил земите му и е осиновил Михаил. В дома на болярина, където отива, за да си върне сина, Ханко се сбива с подчинените му и убива четирима от тях. За наказание е прикован да върти вода от кладенеца. Преди това му отсичат пръста, за да свалят княжеския пръстен. Останал сам, в тежкото си ежедневие, в отчаянието си, Ханко се опитва да стигне до истината, в която етичните понятия добро и зло да са еднакви и устойчиви за всички. След две години той успява да избяга и отива при Карач. Там пред Йоан Екзарх рецитира Азбучна молитва. Майсторът и книжовникът решават Ханко да стане учител.
Ханко заминава учител в Кутмичевица. Разбрал за извършената спрямо селянина несправедливост, княз Симеон наказва болярина Стефан, а сина му Михаил взема на държавна издръжка за учение и възпитание в двореца. Преди да замине, Ханко дава на Карач кръстчето, което някога Девора му е подарила, с молба да го предаде на Михаил като спомен от майка му. Карач разбира кой е истинският баща на момчето, но Ханко го моли да го запази в тайна. В България царува 13-годишен мир. Симеон съсредоточава усилията си в изграждането на крепости, манастири, черкви. Завършен е Шестодневът на Йоан Екзарх. ОТ Константинопол идва вест, че Лъв VI е починал и за император е възкачен 7-годишният Константин Багрянородни. Свиканият регентски съвет отказва да плати редовния годишен данък на българите и князът обявява война на Византия. След като българските войски обсаждат Цариград, регентите са принудени да сключат с княза унижаващ за тях мирен договор. Симеон е коронован за цар на българите, уговорен е брак между малолетния император и дъщерята на българския владетел. Заточената до този момент в манастир майка на императора поема властта и отказва да изпълни сключения договор. Тя създава силна антибългарска коалиция. България е нападната от три страни.
Симеон отново свиква войнството в защита на застрашеното отечество. В бойните редици се събират старите му храбри войници, между които е и Ханко. Дошлият заедно с царя майстор Карач случайно е убит от българската стража. Царят позволява на византийците да преминат границата. Решителната схватка между двете войски става през 917г. край брега на р.Ахелой. Самият цар Симеон участва в сражението. Победата на българите е пълна, противниците са избити или позорно бягат. Но най-голямата държавническа победа за царя е и най-голямата му лична загуба. В битката загива незаконният му син Михаил. След края на сражението Ханко е отвратен от високата цена на всяка военна победа и захвърля военното си снаряжение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар